Шестима млади учени бяха отличени в конкурс за най-добра публикация в областта на природо-математическите и хуманитарно-социалните науки, съобщиха от пресцентъра на Българската академия на науките (БАН). Наградите се присъждат за научен труд, създаден самостоятелно или в съавторство между млади учени, уточниха от Академията.
Отличията бяха връчени от заместник-председателя на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева на церемония в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“.
„Благодаря на акад. Красимир Атанасов, който учреди тази награда. Целта ѝ е да стимулира младите хора да се занимават с наука, а отличията са оценка за положения от тях труд“, каза чл.-кор. Пашева. Тя уточни, че всяка година наградите носят имената на изтъкнати учени от БАН по повод техни юбилейни годишнини.
За 2025 г. отличието в областта на природо-математическите науки е на името на акад. Гурий Марчук, чуждестранен член на БАН, по повод 100 години от рождението му. Наградите за хуманитарните и социалните науки са на името на акад. Николай Кауфман, също във връзка със 100-годишнината от рождението му.
С първа награда в конкурса за природни науки и математика беше отличен Пеньо Лебамовски от Института по роботика на БАН. Той работи в областта на 3D моделирането, виртуалната реалност, анимацията и анализа на електрокардиологични данни. Журито присъди две втори награди на Марияна Великова от Медицински университет - Плевен, асистент в катедра „Социални и фармацевтични дейности“, която участва с разработка за заболявания на стомашно-чревния тракт и стратегии за лечение, и на Мима Мавродиева от Университета по хранителни технологии - Пловдив, която изследва дрожди, изолирани от различни сортове и региони.
В областта на хуманитарните и социалните науки с първа награда бе отличен Александър Петров от Великотърновския университет, който работи в сферата на теорията на превода, с фокус върху руската жаргонна лексика в художествената литература. Втора награда получиха Ивета Челебиева и Наташа Ноева от Института за изследване на изкуствата на БАН. Челебиева е докторант в група „Ново българско изкуство“ и изследва стенно-монументалните изкуства върху обществени сгради в София през 70-те и 80-те години на ХХ век, а гл. ас. Наташа Ноева изучава галерийното дело в България през 50-те години на ХХ век по архивни документи и непубликувани източници.
/ИПД