Оттам припомнят, че Министерството на образованието и науката (МОН) оповести намерението си да направи редица промени в (ЗПУО) и образователните политики. Някои от тях дискутираме от десетилетия. За съжаление, досега промените традиционно са насочени към увеличаване на задълженията на учителите и директорите (включително несвойствени дейности), както и към освобождаване на родителите от отговорности.
Средната възраст на участниците в изследването на Синдиката "Образование" е 54 години, което е съотносимо с възрастта на българските учители.
На въпроса: „Смятате ли, че предложените промени за забрана на телефоните ще допринесат за реализирането на този текст в закона в интерес на по-добрата мотивация на учениците?“ - 56,9% от участниците смятат, че забраната няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и санкция за родителите. Само 30% са оптимисти, че тази промяна в закона ще гарантира спазването на забраната.
81,1 процента са убедени, че допълнителното задължение за учителите и директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони, които според МОН трябва да бъдат изземвани на входа, е поредната абсурдна идея и би унижило отново българските учители.
Синдикатът "Образование" е категоричен, че отговорност за телефонната забрана трябва да поемат и родителите чрез административна и финансова санкция при нарушение.
Както писа БТА, на 23 май МОН публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование. В тях се предвижда въвеждане на забрана на мобилни телефони в училищата, като се оставя възможността да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства. Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в мотивите на МОН.
От синдиката отбелязват днес, че средствата по единните разходни стандарти са предназначени единствено за качествено образование. На въпроса: „Смятате ли, че е уместно средства от единните разходни стандарти за образование да се използват за изграждане на "къщички за телефони", при положение че не се предвижда отговорност за родителите?“ (за справка: стойността на 30 клетки за телефони е около 1100 лв.), 89,6% са против изграждането на т.нар. хотели за телефони за сметка на училището.
"Около 30 процента от респондентите са готови за символични, а още толкова - за ефективни протести срещу продължаващата агресия от страна на ученици и родители към учителите, както и срещу задължението за пазене на ученически телефони", се казва в съобщението.
В него се информира, 89,3% от анкетираните са убедени, че без оценка за дисциплина, без гарантирано спазване на училищния правилник и без вменяване на административна и финансова отговорност на родителите, нищо в образователната система няма да се промени.
По въпроса за придобиване на основно образование, 63% смятат, че това трябва да се случва след осми клас, а 32% не искат промяна в настоящия модел.
Относно отпадането на националното външно оценяване в четвърти клас - 87,5% категорично подкрепят премахването му, а под 10% смятат, че има важна статистическа стойност.
Още по-категорични - 89 процента, са в подкрепа на отпадане на националното външно оценяване в десети клас.
48,3% са за отпадане на националното външно оценяване след седми клас, тъй като учениците губят мотивация към важни, формиращи личността предмети, които не са обхванати от външното оценяване. Около 40% от респондентите виждат смисъл в провеждането на това национално външно оценяване.
88,9% от запитаните учители и служители подкрепят връщането на повтарянето на клас, включително и във втори, трети и четвърти клас. Повтарянето на клас в начален етап трябва да се допуска само при явни езикови и социални дефицити.
"Синдикатът "Образование" ще продължи да води този обществен образователен дебат и заявява позицията на българските учители, че основните образователни политики често се формират без експертизата на работещите педагози, което ги прави фиктивни и неефективни.
Европейските образователни политики се създават с участието на работещите учители, докато в България водещи са предложенията на политически партии, които често са лишени от педагогически опит", се казва в съобщението.