Сливенското читалище „Зора – 1860“ отбелязва три юбилея

Народно читалище „Зора – 1860“ отбелязва три значими юбилея – 170 години от създаването на библиотека „Зора“, 165 години от приемането на първия устав на читалището и 65 години от основаването на Школата по изкуствата (ОШИ) „Мишо Тодоров“, съобщи председателят на институцията Минко Стефанов.
По думите му тези годишнини бележат последователната културна мисия на читалището, започнала още по време на Възраждането, преминала през тежки периоди в историята и достигнала до днес с непоколебим стремеж към съхраняване на културата и идентичността на Сливен и България.
„Това са три изключителни годишнини, през които са преминали хиляди читалищни дейци – хора, които са дали много за сливенската и националната култура“, отбеляза Стефанов.
Той припомни, че в рамките на читалище „Зора“ са поставени основите на ключови културни институции в Сливен – Регионалния исторически музей, Художествената галерия, Драматичния театър и Сливенската филхармония.
„Заслугите на първите читалищни дейци са огромни – те са създали основата на съвременната национална културна среда“, подчерта той.
Сред имената на основателите Стефанов посочи Сава Доброплодни, Стефан Гидиков и д-р Миркович. Самият Гидиков по-късно става един от инициаторите за създаването на Съюза на народните читалища през 1911 г.
В Школата по изкуствата, носеща името на Мишо Тодоров, са израснали множество известни изпълнители и музиканти. Председателят отбеляза, че днес читалището продължава да развива своята мисия със съдействието на държавата, Община Сливен, Министерството на културата, Съюза на народните читалища, дарители и партньорски институции. Сред тях той открои Сливенската митрополия, с която се организират съвместни прояви в областта на православната музика.
След скорошен основен ремонт на театралната зала предстоят нови инициативи, във фоайето ще се провеждат тематични изложби, посветени на историята на читалището.
Библиотека „Зора“ съхранява книжовната памет на града още от 1854 г. и разполага с изключително богат и изцяло дигитализиран фонд. Според Стефанов тя е една от най-добре запазените и ценни читалищни библиотеки в страната, представяна на изложби в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, БАН и други.
Читалището планира възстановяване на традиционния музикален конкурс в памет на Мишо Тодоров, както и на литературния конкурс на името на Евгения Генова. Сливен ще бъде и домакин на национално честване по повод 115-годишнината от основаването на Съюза на народните читалища.
„Ще се постараем да придадем нова философия на фестивала в Туида, за да покажем, че България е жива, а фолклорът има нов живот“, сподели Стефанов.
Той завърши с послание за ролята на читалището днес: „В този нов век на технологиите трябва да върнем любовта на децата към книгата. Мисля, че успяваме. Макар и по-трудно, те започват да разбират, че книгата е един от най-големите приятели на човека.“
Секретарят на читалище „Зора – 1860“ в Сливен Галина Георгиева сподели с вълнение спомените си и надеждите за бъдещето на културната институция. Георгиева подчерта, че сцената на читалището е била отправна точка за много изявени имена в българската култура – Камен Чанев, Дарина Такова, Веселина Кацарова, Павел Герджиков, Ивайло Кринчев и много други, които са започнали тук и след това са поели към големите оперни и театрални сцени. Спомена също Николай Априлов, с когото са реализирали 10 детски театрални постановки. С гордост припомни първия фестивал на църковната музика, иницииран през 1992 г. от Методи Григоров съвместно със Сливенската митрополия и митрополит Йоаникий.
През тази година предстои десетото издание на фестивала за източноправославна музика. Георгиева отбеляза, че фестивалът „Сцена под Сините камъни“ ще се проведе за осми път и ще посрещне участници от 19 града.
На въпрос за бъдещето на културата в Сливен тя подчерта значението на любовта към работата, добрия екип и отдадеността. Екипът на читалището действа с отговорност и без нужда от напътствия, което я кара да вярва, че има бъдеще за културата в града.
Голямата гордост за колектива е основният ремонт на театралната зала, която не е обновявана 60 години. С помощта на Община Сливен и общинския съвет са осигурени 160 000 лв., а читалището е добавило собствени средства. Георгиева призна, че предизвикателство е намаляващият интерес на децата към четенето. Затова усилията са насочени към най-малките – учениците от I до IV клас, за да ги въведат в магията на библиотеката и четенето.
В момента около 200 деца участват в дейностите на читалището, докато в миналото са били около 560. Всяка година поне едно-две деца постъпват в НАТФИЗ, а на няколко години – и в Музикалната академия.
Известни личности като Васил Василев-Зуека, Ивайло Христов и Велко Кънев са започнали на сцената на читалище „Зора“.
 В най-тежките години на страната сценичната дейност е била прекъсвана, но по-късно е възстановена. Днес с Ивайло Гандев са реализирани 10 постановки.
По случай 135-годишнината от рождението на Мишо Тодоров, чието име носи Школата по изкуства, се планира постановка по неговото произведение „Малката кибритопродавачка“ и създаване на библиография, за да бъде припомнен на младото поколение.
През годините сцената на читалището е била домакин на най-добрите театри в България, включително на последни постановки на Стоянка Мутафова. Тази година Мария Статулова ще бъде председател на журито на фестивала „Сцена под Сините камъни“, което се приема с голямо вълнение.
„165 години са това – помним миналото, радваме се на настоящето и очакваме бъдещето, за да бъде читалище „Зора“ културен институт, какъвто заслужаваме“, каза в заключение Георгиева.
Тази вечер в читалището ще се състои концерт, в който ще участват възпитаници на ОШИ “Мишо Тодоров”, смесен хор “Добри Чинтулов” със солисти Даниела Дякова - мецосопран, и Георгиос Филаделфевс - тенор.