Синдикатът "Висше образование и наука" към КНСБ публикува първи прогнозни данни за бюджета за държавните висши училища за 2026 г.

В бюджета за 2026 г. за държавните висши училища (ДВУ) са необходими допълнителни средства за заплати, стипендии и издръжка на обучението по качествени показатели и критерии (чл. 92, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО) в размер на 218 млн. лв. (112 млн. евро). От тях 141 млн. лв. са за заплати; 35 млн. лв. - за издръжка на учебен процес; 42 млн. лв. - за социално-битови дейности на студенти и докторанти, съобщава проф. Лиляна Вълчева - председател на Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" (ВОН) към КНСБ. 
Тези разчети са в резултат на разговори на ВОН-КНСБ с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и ректори, подписали с нас Колективни трудови договори (с които договаряме работни заплати, правила за структурата им, допълнителни възнаграждения и т.н.), както и споразумения за подкрепа на предлаганите промени в подзаконова нормативна уредба (ПМС номер 162/2001 г. и ПМС номер 328/2015 г.), които имат за цел да надграждат  финансирането на държавните висши училища с допълнителни целеви средства за заплати и стипендии, пояснява проф. Вълчева. 
Тя отбелязва, че системата на висшето образование е единствената с държавно финансиране на база качество и резултатите се измерват от комплексна оценка за качество на обучение и реализация на трудовия пазар, брой обучаващи, съотношение на преподаватели - студенти - администрация, целеполагането на държавната субсидия в политики и програми, договорени с всички заинтересовани страни. Съществен компонент от възнаграждението на академичния състав в ДВУ е заплащане на база на резултатите от научни изследвания - рецензирани публикации и проекти, въведени иновации в преподаването, рецензирани (вътрешни и външни) учебни програми, повишаване на квалификацията на преподавателите и атестиране за доказване на придобит опит в професията, както и научно израстване с външна оценка от научно жури. Целта е да се надграждат уменията в методите на преподаване, както и осигуряване на съответствие с последните постижения в съответните научноизследователски области. Така се мотивират студентите за по-голяма активност в учебни и извънучебни занимания. Със сигурност липсва напредък в някои академични среди  и затова там няма много желаещи сред младите да се занимават с академично преподаване и научни изследвания.
Фактори за повишаване на качеството на висшето образование са интернационализацията и строгата методология на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУБ). Тя от 15 години е основен инструмент във висшето образование, който се радва на световно признание. РСВУБ ежегодно събира и публикува критична информация за характеристиките, качеството и възможностите за заетост по учебни програми и висши училища. На практика РСВУБ е основополагаща за целите на управлението и изпълнението на политики. Тя е и отличен ориентир за бъдещите студенти, отбелязва проф. Вълчева.
По думите й промените в механизма за финансиране на ДВУ, които постепенно увеличават тежестта на финансирането на база на ефективността в сравнение с финансирането на база брой студенти, са въведени от министър Красимир Вълчев. Подобряването на качеството на висшето образование е в основата на всички реформи, които са осъществени от него в диалог и партньорство с всички заинтересовани страни. Компонентът за ефективността на финансиране се отчита по формула, утвърдена с постановление на Министерския съвет (ПМС), с показателите за качество на резултатите от оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), научните изследвания и постижения, реализацията на завършилите на трудовия пазар. Всичко това направи българското висше образование по-конкурентоспособно и актуално в международните научни мрежи и академичните среди.
Основен елемент е човешкият фактор - академичен състав, учащи и служители. Затова политиката за продължаващ ръст на доходите на работещите и стипендиите на учащите в системата на висшето образование трябва да следва приетите от Народното събрание текстове в СРВОРБ и ЗВО. За последните четири години се проведоха много организирани от нас дискусии, като последният форум се състоя на 25 юни 2025 г. в Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски“, припомня проф. Вълчева.
Тя пояснява, че държавните висши училища не договарят заплати с държавата, защото те се определят по формула, актуализирана ежегодно с ПМС и те са част от субсидията за издръжка на обучението (предоставена на 70% от МОН и 30% от студентски такси). В ЗВО са определени само началната заплата за най-ниската длъжност асистент, както СБРЗ на академичния състав и тези на служителите по чл. 53.
Изчисленията на ВОН-КНСБ за 2026 г. са базирани на минимална работна заплата (МРЗ) 1213 лв., средна брутна работна заплата (СБРЗ) от 2650 лв. (към трето тримесечие на 2025 г.), 140 800 учащи с минимална не по-малко от 180 лв. и максимална не по-малко от 300 лв. стипендия. Стипендиите на докторантите са 150% от МРЗ или 1820 лв. 
Политиката по доходи е отразена в Закона за висшето образование (чл. 92, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4) и текстовете се отнасят до: СБРЗ за академичен състав в размер на 180% от СБРЗ за страната, което за 2026 г. е 4770 лв., с включени годишни 19% осигуровки на работодателя и средно 20% ТСПО; начална работна заплата за асистент като 125% от СБРЗ или не по-малко от 3130 лв. За служителите, назначени по чл. 53, съответно с висше образование е 100% СБРЗ, която към момента е 2650 лв., а на тези със средно като 80% СБРЗ и тя е 2120 лв.  
Определените средства, заложени в програмата за продължаващи ремонти в студентските общежития, за периода 2024-2026 г. са 200 млн. лв.
Необходими са проектни средства по националните програми в системата на висшето образование, финансирани от републиканския бюджет, както и допълнителни средства в бюджета на МОН за научноизследователски, творчески и спортни дейности, за спешни ремонти и реновиране на учебни зали, лаборатории, библиотеки и други, съобщава проф. Лиляна Вълчева.