Следващата година вероятно ще бъде четвъртата поредна с 1,4 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, прогнозира британската Метеорологична служба

Следващата 2026 година най-вероятно ще бъде четвъртата поредна, в която средната глобална температура ще бъде с повече от 1,4 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, прогнозира британската Метеорологична служба, цитирана от ДПА.
В годишната си прогноза експертите посочват, че през 2026 г. средната температура в световен мащаб се очаква да бъде с около 1,46 градуса по-висока спрямо базовия период 1850–1900 г., тъй като продължава ускорено глобално затопляне.
Макар тази стойност да е под отчетените 1,55 градуса по Целзий над прединдустриалните нива през 2024 г. – годината с най-високите измерени температури в историята, откакто се води статистика, то 2026 г. вероятно ще се нареди сред четирите най-топли години досега. Метеоролозите очакват, че идната година ще бъде четвъртата поредна, в която средните глобални температури ще преминава прага от 1,4 градуса.
През 2024 г. за първи път беше отчетено временно превишаване на границата от 1,5 градуса – равнището, до което страните се ангажираха да ограничат глобалното затопляне с цел да се избегнат най-опасни последици съгласно Парижкото споразумение, припомня ДПА. Според британската Метеорологична служба е възможно подобно превишаване да бъде регистрирано отново и през 2026 г.
Професор Адам Скайф, ръководител на екипа, изготвил глобалната прогноза за 2026 г., каза, че последните три години най-вероятно са надхвърлили границата от 1,4 градуса, като очакванията са 2026 г. да бъде четвъртата поредна година с подобно превишение. По думите му преди настоящия период на ускорено затопляне средната глобална температура не е надвишавала 1,3 градуса над нивата от 1850-1900 г.
Прогнозата на британските метеоролози поставя очакваната средна глобална температура за 2026 г. в диапазона между 1,34 и 1,58 градуса над нивата от 1850–1900 г., като се смята, че най-вероятно ще е 1,46 градуса. Посоченият прединдустриален период предхожда мащабното използване на изкопаеми горива.
Д-р Ник Дънстоун от британската Метеорологична служба отбеляза, че през 2024 г. е първото временно превишаване на прага от 1,5 градуса, а прогнозата за 2026 г. показва, че подобен сценарий е възможен отново. По думите му това подчертава колко бързо светът се приближава до целта от 1,5 градуса, заложена в Парижкото споразумение.
Съгласно документа, приет през 2015 г., страните поеха ангажимент значително да ограничат глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и да положат усилия за ограничаването му до 1,5 градуса с цел да се намалят най-тежките последици от климатичните промени, включително повишаването на морското равнище, сушите, наводненията, горещите вълни и екстремните бури.
Учени предупреждават, че с всяко допълнително повишаване на глобалната температура последиците стават по-тежки, а способността на хората и екосистемите да се адаптират намалява, като всяка част от градуса има значение за ограничаване на най-сериозните ефекти от климатичните промени.
Организацията на обединените нации (ООН) предупреди, че при настоящите политики светът върви към глобално затопляне от около 2,8 градуса по Целзий, а ако бъдат изпълнени всички поети ангажименти от държавите, повишението на температурите би било по-ниско - между 2,3 и 2,5 градуса.
По-рано тази година Световната метеорологична организация оцени, че настоящото ниво на глобално затопляне, без да се отчитат краткосрочните годишни температурни колебания, възлиза на 1,37 градуса по Целзий над средната стойност за периода 1850–1900 г., припомня ДПА.