Словесната история на хората е започнала с приказките, каза за БТА авторът Ирина Ризова от Търговище

Словесната история на хората е започнала с приказките, каза за БТА авторът Ирина Ризова от Търговище. По повод Международния ден на детската книга тя коментира, че тъкмо приказките, както и преданията и легендите са най-древната форма за обучение и възпитание. Професионалният си път Ризова отдава на учителската професия, а след пенсионирането си отделя повече време за творчество. Има издадени девет книги, последната от които „Приказките на Баба Нина“ е предназначена за малките читатели. 
За себе си Ризова казва, че е започнала да пише поезия заради своите ученици. „Понякога, за да стигнеш до децата, не е достатъчен само учебникът. Нужно е да провокираш емоционалния им свят. Така усвояването на учебния материал става по-мотивирано, а това е най-важното условие учебният процес да бъде успешен. По същата причина започнах да пиша и приказките, но този път подтикът дойде от внуците ми“, откровена е тя.
Вярва, че при нея словото идва винаги поради някаква лична причина, непременно свързана с детския и младежкия й свят. За написването на приказките причината открива в летните общувания с внуците си и най-вече вечерите след дълъг, уморителен, пълен с емоции ден, прекаран в родното село Долец. 
„На майчиното ми село Долец съм посветила, струва ми се, повече от половината от моите стихове и есета. С него са свързани и „Приказките“. То е мястото, където децата ми се чувстваха свободни, жизнерадостни и щастливи. То е мястото, в което се възпитаваха на труд, самостоятелност и отговорност към себе си и другите, на любов и грижа към природата. Мястото, в което се пресичат пътищата на много поколения и усещането за принадлежност към род и родина е много силно. Изписани са тонове книги, колко всичко това е важно за подрастващите, но истината е, че градската среда не може да бъде предпоставка, за да се реализират пожеланията на педагозите. Мястото е сред природата, в реалната необходимост от труд. Бях щастлива, че моите внуци имат това място“, с вълнение споделя Ирина Ризова.
В началото на всяка от приказките в изданието авторът прави кратка ретроспекция за това какви преживявания са имали децата през деня, след което започва горския си разказ. 
„Приказките на Баба Нина“ е много лично обвързана с Ризова. Съавторството й започва още със създаването на приказките като устен разказ. „Борко е най-големият ми внук. Всяка вечер, искайки да му разкажа приказка, той заявяваше желанието си за това какви герои ще „живеят“ в нея и как ще се наричат. Придържала съм се стриктно към неговите желания, независимо от това доколко творческият ми усет се е съгласявал с тях. А ето че, докато реша да ги публикувам, той порасна толкова много, че ми помогна със създаването на QR кода, с който се отваря сайт за птиците в България. Порасна и бебка, неговата сестричка София вече е второкласница и участва активно като мой консултант по цветовото и графичното оформление на книжката. А се появи и внукът ми Денис, който един ден сигурно ще ме пита защо го няма сред героите“, разказва авторът. 
Илюстрациите към изданието са дело на Христина Христова, художник в Държавен Куклен Театър – Търговище, за която Ризова е уверена, че стои възможно най-близо до детското възприятие на приказния свят. Оставена е и възможност за съавторство и от страна на малкия читател, като го каним сам да оцвети илюстрациите, изненадваме го и с други забавни задачки, посочи тя. 
В края на книгата е поместена и информация за изчезващите животински видове в България - тревога, която се отнася и до целия ни планетарен дом, добави още творецът.