Словото упорито не потъва въпреки икономическите и политическите интереси, каза журналистът Дияна Райнова

Словото упорито не потъва, въпреки агресивните атаки от дроновете - икономически и политически интереси, и стои стабилно в бурното море на историята и делника. Това каза за БТА журналистът от Добрич Дияна Райнова по повод представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК, посветен на началото на печата в България и развитието на пресата и книгоиздаването.
Райнова приветства избора на темата на изданието – „Печатът“ с акцент върху 180-годишнината от вестник „Български орел“ и 375-годишнината от „Абагар“. По думите ѝ темата отново поставя във фокуса обществената роля на словото и отговорността на журналистите. „Приветствам избора, защото отново се вдига високо темата за словото, неговата социална роля и отговорност, но и в днешното ни време – неговата морална отговорност – да не заблуждава съзнателно хората, понякога да не се лъже откровено или това, което днес наричат кратко фейк новини“, каза журналистът.
Тя припомни началото на българския периодичен печат и ролята на издания като вестник „Български орел“ на Иван Богоров, „Дунавски лебед“ на Георги Раковски и „Дума на българските емигранти“ на Христо Ботев. Според нея вестникът през Възраждането е бил трибуна за популяризиране на идеи, свързани с революцията, образованието и националното освобождение.
„Изброявам тези примери, за да подчертая, че вестникът е бил трибуна за популяризиране на идеи – за революция, за развитие на образованието и т.н. Вестникът е средството, чрез което тези идеи стигат до хората. В това е светостта на Възраждането и на революционните борби преди Руско-турската освободителна война. Вестникът става възможност за диалог между идеолозите на революцията и хората, които трябва да бъдат въвлечени убедено в каузата“, посочи Райнова.
Тя коментира и промените в съвременната журналистика, като отбеляза, че днес частните вестници често са средство в ръцете на хора с финансови възможности. „Сега вестниците, които са частни, са повече само средство в ръцете на състоятелни хора. Казвам това с огромна горчивина, тъй като моят трудов стаж – около 37 години, е бил само вестникарски“, каза Райнова.
Тя разказа за работата си във вестник „Добруджанска трибуна“, където е започнала трудовия си път и продължава да пише. По думите ѝ изданието е частно и се стреми да разширява географския си обхват и да достига до читатели във Варна, Шумен и Разград, както и до културни среди в Силистра.
Райнова отбеляза, че въпреки малкия екип вестникът има своите постоянни читатели. Тя даде пример с разкази на продавачи в павилиони за хора, които от години започват деня си, като първо си купуват вестник, а след това отиват на кафе или на работа.
„В съвременния свят предизвикателството пред вестника са и социалните мрежи. Преди години – в приемната на „Добруджанска трибуна” идваха граждани със своите проблеми и надежда, че ще бъдат решени, телефоните на дежурните редактори не спираха да звънят. Сега социалните мрежи заместват това. Хората смятат, че като си споделят проблема и го обсъдят в мрежата, може да намерят решение “, каза тя.
Райнова припомни, че „Добруджанска трибуна“ има над 75-годишна история и в момента е всекидневник за Североизточна България. Тя посочи, че след промените през 1989 г. много от окръжните вестници са били заменени от частни издания, но „Добруджанска трибуна“ е продължил да излиза.
„С бума на електронни сайтове и на социалните мрежи като че ли понамаляха апетитите на богати бизнесмени, както казват те, да си имат вестник, за да прокарват и собствени бизнес интереси. Безспорно издаването на вестник е скъпо начинание. Това е и глътката въздух за печатното слово пак да остане трибуната на истината и да решава – доколкото може, проблемите на хората“, добави Райнова.