Учени проследяват произхода на болид, паднал в щата Масачузетс през май 2026 г.

Астрономи разкриват произхода на ярък дневен метеороид, паднал над залива Кейп Код през май т.г., съобщава „Спейс“. Чрез съчетание от данни от радари, инфразвукови записи, както и кадри от автомобилни видеорегистратори и охранителни камери учените установяват, че той е бил малък астероид. Под въздействието на Юпитер траекторията му е била променена и се е насочил по кометоподобна орбита към Земята.
Метеорните огнени кълба, които се виждат през деня се наричат ​​болиди. На 30 май т.г. в 13:06 ч. местно време такова светещо кълбо е наблюдавано от множество хора, докато пада от небето над крайбрежието на щата Масачузетс. Очевидци съобщават и за последвал звуков удар, който отеква по цялото североизточно крайбрежие на Съединените щати.
Екип от учени от Европа и САЩ, ръководен от космическия физик Юха Виеринен от Арктическия университет на Норвегия в Тромсьо, обединява измервания от радарна мрежа за наблюдение на метеори, стандартни метеорологични радари, инфразвукови станции и видеозаписи, за да анализира падането на метеороида и да възстанови орбитата му около Слънцето.
Ключов елемент са измерванията, извършени от мрежата SIMONe (Spread Spectrum Interferometric Meteor Observing Network), базирана в обсерваторията Haystack към Масачузетския технологичен институт (MIT). SIMONe е проект, разработен съвместно от MIT, Арктическия университет на Норвегия и Института по физика на атмосферата „Лайбниц“ в Кюлунгсборн, Германия.
„Имахме късмет, че събитието се случи в обхвата на SIMONe“, казва Виеринен пред „Спейс“. 
Данните показват, че болидът се е разпаднал в атмосферата на височина около 32 километра с експлозивна сила, равна на 500 тона тротил. Общата енергия на удара е била около 1,1 килотона тротил. През предходната 2025 година в световен мащаб са регистрирани едва три болида с по-голяма енергия на удара, което показва колко рядко е събитието.
Въз основа на събраните данни екипът изчислява, че метеороидът, навлязъл в атмосферата е бил с диаметър около един метър, като вероятно е представлявал доста плътно тяло, богато на желязо.
Проследявайки траекторията му назад в космическото пространство, учените установяват, че е имал издължена орбита, подобна на орбитата на комета, около Слънцето, която се е простирала почти до Юпитер. Кометите с такива орбити се наричат ​​„комети от семейството на Юпитер“, тъй като са под мощното гравитационно влияние на планетата.
Метеороидът със сигурност не е бил комета, а предишни изследвания показват, че Юпитер може да изтегли малки астероиди от главния астероиден пояс, разположен между Марс и Юпитер, и да ги насочи в подобни орбити, отбелязват изследователите.