София ще има още едно място за култура в сърцето на града, каза пред БТА Мариан Бачев за „Античния театър и Амфитеатъра на Сердика“

В София, в сърцето на града, ще има още едно място за култура. Това, за което много ще се радвам, е той да бъде жив организъм, да бъде посещаван, особено в летните месеци. Това ще бъде още една възможност за досег с изкуството за всички туристи и жители на София. Това каза за БТА министърът на културата в оставка Мариан Бачев по повод решението на Министерския съвет от днес, с което Министерството на културата придоби имот, на който се намира част от „Античния театър и Амфитеатъра на Сердика“ в София. Това става чрез замяна с друг имот.
Той подчерта, че през мандата му не е допусната загуба на имоти - собственост на Министерството на културата, а напротив – придобити са нови. „За мен е много важно, че замененият имот не е от имотите на Министерството на културата. През тази една година, в моя мандат от 370 дни до момента, ние не сме загубили нито един имот за култура, а сме придобили“, отбеляза той.
Бачев уточни, че замяната е извършена с имот – частна държавна собственост, находящ се на ул. „Беловодски път“ № 101, район „Витоша“, местност „Малък Раковец“. Подчерта, че замяната на имоти не е ощетила нито една от страните. „Колегите от Българския енергиен холдинг (БЕХ) са доволни от тази размяна, защото никой не е ощетен“, посочи Бачев.
По думите му след днешното заседание на Министерския съвет бе решено да бъдат придобити активи и терени също и за нуждите на Народния театър „Иван Вазов“. „За нуждите на Народния театър – 19 571 квадратни метра, за складови, производствени бази и репетиционни. В тези 19 571 квадратни метра има 18 сгради със застроена площ от 4279 квадратни метра“, посочи Бачев. Той допълни, че в неговия мандат са осигурени и имоти за хранилище на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
РЕСТАВРАЦИЯ
По думите на Бачев проектът за реставрация на амфитеатъра е включен в капиталовата програма за 2026 година. „Заложени са 770 хиляди евро за ремонт и реконструкция, но в момента няма как да се възползваме, защото нямаме бюджет за 2026 година“, каза министърът на културата в оставка. Той уточни, че реалните дейности по реставрацията, реконструкцията и целия ремонт може да започнат едва когато има бюджет. По думите му всички дейности ще бъдат извършвани при стриктно спазване на Закона за културното наследство.
„Всичко ще бъде съгласно Закона за културното наследство. Няма да има агресивни действия, нищо няма да бъде нарушено в автентичността при консервацията, реставрацията и експонирането на „Античния театър и Амфитеатъра на Сердика“, подчерта Бачев. Той определи проекта като възможност за изграждане на открита лятна сцена в автентична среда в центъра на столицата.
„В центъра на София нямаме такава сцена. Това е уникална възможност и за софиянци, и за гостите на града, и като основа за културен туризъм“, отбеляза Мариан Бачев. По думите му след осигуряване на средства ще са необходими между девет месеца и една година за реализацията на проекта, като предстоят и процедури по отчуждаване на отделни частни имоти.
ЗА ОСТРОВА СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА
Мариан Бачев каза, че Министерството на културата е преотстъпило част от кея на острова край Созопол Св. св. Кирик и Юлита на Министерство на транспорта и съобщенията. Той поясни, че островът изпълнява пристанищни функции от около век и половина и е свързан със сушата чрез изкуствено съоръжение, което осигурява достъп и циркулация на водата в залива.
По думите му от десетилетия в тази пристанищна зона не е извършван ремонт.
„Министерството на културата нито има капацитета, нито има средствата, за да се ремонтира този кей, така че да е възможно корабът на Центъра за подводна археология да може да акостира“, отбеляза Бачев.
Той уточни, че се очаква Центърът за подводна археология да разполага и с втори кораб, тъй като след придобиването на статут, категория 2 под егидата на ЮНЕСКО, неговата дейност ще се разширява. По тази причина Министерството на културата ще съсредоточи усилията си в развитието на дейностите, свързани с Центъра, който вече е Институт за подводно наследство.
Бачев посочи, че на острова има значителен сграден фонд, който е в тежко състояние, като вече е започнал и първият етап от укрепването на сградата на Старото морско училище. Той отхвърли твърденията, че режимите на опазване на острова по Закона за културното наследство не се прилагат за пристанищната зона. „Трябва да си признаем, че е откровена лъжа твърдението, че режимите на опазване на острова по Закона за културното наследство не важат за пристанище. Напротив – тъкмо обратното“, каза Бачев.
По думите му всички постройки на острова ще бъдат ремонтирани с цел осигуряване на нормален туристически поток. „Всички, които познават острова, добре знаят, че е имало и лятно кино, т.е. съществува възможността то да се възобнови, да стане и лятна сцена за театрални спектакли“, посочи той.
Министърът на културата в оставка отбеляза, че по-новите сгради ще бъдат използвани за културна дейност, ателиета и други творчески пространства. Осигурени са и допълнителни средства за археологически разкопки на острова за втора поредна година.
„Осигуряваме допълнителни средства за разкопки на острова, които отпускаме за втора поредна година, именно, за да се работи и върху разкриване на археологията, така че, живот и здраве, всички да имат достъп до този археологически парк, който ще се случи“, каза Бачев.
ЗА ИНСТИТУТА ЗА ПОДВОДНО НАСЛЕДСТВО
Друго решение от днешния дневен ред на Министерския съвет бе това да предложи Споразумението между Министерството на културата и ЮНЕСКО, което министър Бачев подписа с генералния директор на световната организация преди броени дни, да бъде ратифицирано от Народното събрание. Това ще осигури стабилна основа за развитие на подводната археология и подводното културно наследство през следващия осемгодишен период, като България ще се утвърди и като регионален център за целия Черноморски басейн и Долнодунавския регион.
По думите на министъра на културата в оставка Мариан Бачев този акт е поредното международно признание за България и за усилията, с които тя е доказала, че последователен и отговорен партньор в опазването и съхранението на споделеното културно и природното наследство на света.
„И самият Отоне (Ернесто Отоне, помощник-генерален директор на ЮНЕСКО за култура - бел. авт.) на срещата ни миналата седмица действително припозна също като свое голямо постижение утвърждаването на Центъра за подводна археология в категория 2 на ЮНЕСКО в новото си качество на Институт за подводно наследство. И вече имиджът ни пред ЮНЕСКО е друг – с два центъра от категория 2 – единият за нематериално и един за подводно наследство“, каза Бачев.
Той уточни, че по принцип подобна процедура би следвало да отнеме значително повече време, но съвместните усилия на Министерството на културата и експертите от постоянното представителство на България към ЮНЕСКО са довели до нейното ускоряване с около две години.
По думите му важна роля е изиграло и  успешното Председателство на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в Париж през юли 2025 г., по време на което България показа в централата на ЮНЕСКО изложбата „По вълните на Черно море през вековете“. Акцент в експозицията бяха знакови археологически артефакти, представящи богатото културно наследство на Черноморието.
„Успешното председателство вече дава своите реални резултати и допринася за утвърждаването на положителния международен имидж на страната ни. Това е най-ясното и категорично доказателство за постигнатото“, каза още министърът на културата в оставка.
Бачев съобщи, че при разговор с Халед Ел-Енани – новия генерален директор на ЮНЕСКО, е обсъдена и възможността за негова визита в България през тази година.
„Самият той е щастлив от факта, че се познава добре с госпожа Ирина Бокова, която два мандата беше начело на ЮНЕСКО. Това е и една от причините Ел-Енани да е така положително настроен към страната ни. След като отправих покана към него, именно във връзка със създаването на Института за подводно наследство и другия ни институт – за нематериалното културно наследство, мисля, че ще направим едно хубаво събитие. Без значение дали аз ще бъда в качеството си на министър на културата или не, бих присъствал на това събитие с най-голямо удоволствие“, заяви Мариан Бачев.
Данните от архива на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) показват, че наличието на амфитеатър в антична Сердика е документирано още през 1919 г., когато при изкопни работи на ул. „Св. София“ № 5 е открита фрагментирана каменна плоча с изображение на сцена с актьори с маски и архитектурен фон, характерен за обществена сграда.
В периода 2004–2010 г. са разкрити източната, част от северната и западната част на амфитеатъра, а през 2006 и 2010 г. под неговата арена са проучени и руините на по-ранна обществена сграда – римския театър на Сердика, отбелязват от Министерството на културата.
Според резултатите от археологическите проучвания амфитеатърът на Сердика е най-голямата подобна обществена сграда, откривана досега на Балканския полуостров, и е един от осемте т.нар. „семи-амфитеатри“ в света. Уникалното съчетаване на амфитеатър и по-ранен римски театър на едно място е установено засега единствено в София, уточняват от екипа на културното ведомство. 
През август 2025 г. зам.-министърът на културата Тодор Чобанов каза пред БТА, че Римският театър на Сердика ще бъде лятна сцена. Тогава той отбеляза, че има идейна разработка, направена от Университета по строителство и геодезия (УАСГ), която предвижда амфитеатърът да бъде лятна сцена като тази в Пловдив, която ще се ползва за съвременни сценични формати.