Преценихме, че кукленият театър е много подходящо изразно средство за този текст, каза режисьорът. Решението му да го адаптира за сцена идва от вълнението, което предизвикват темите в повестта, от които най-важната е какво произтича от срещата на два много различни свята, как те си взаимодействат и до какво води този сблъсък. Важна причина да постави „Очите на Арабия“ за него е и езикът на Райнов - богат, силен, мелодичен и наситен с образи. „Моето желание беше този текст да зазвучи и да стигне до повече хора, защото смятам, че той не получава заслужено място в българската литература“, посочи Стоянов.
Той припомни, че Николай Лилиев определя „Очите на Арабия“ като „най-чистата повест, изплакана на нашия език“. Стремежът на режисьора е на сцена тя да звучи колкото се може по-искрено. Произведението, определяно като сънна балада, е част от цикъла „Слънчеви приказки“, написан след пътешествие на автора до Близкия изток през 1914 г. Стоянов смята, че досега не е поставяно на сцена. „Райнов наистина е инспириран от пустинята и това неминуемо се усеща, защото само човек, който е бил там, може да я претвори по толкова силен начин с образен език. Досега не бях се срещал с толкова чист и истински текст“, каза той.
За режисьора е важно постановката му да се оценява според вълнението. „Пустинята има особена атмосфера, там тишината се чува и искаме да постигнем това усещане. За да претворим словесния език в сценичен, се наложи да използваме всички компоненти на театъра, изискваше го текстът, а не идеята да стане по-красиво и богато“, обясни той.
Атмосферата на спектакъла „Очите на Арабия“ се оформя от музиката на Христо Намлиев, хореографията на Татяна Соколова, видеомапинга на Тодор Тодоров. Сценограф е Давид Илчев, който също е дебютант, завършил заедно със Стоянов НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Всички сме почитатели на поетичността, която носи този несправедливо забравен български автор, каза директорката на театъра Вера Стойкова. Дипломната работа на Стоянов по „Очите на Арабия“ толкова е възхитила екипа във Варна, че са решили след детайлни обработки тя да прерасне в спектакъл от репертоара. „Това е един сигурен, стабилен и многообещаващ дебют на двама млади хора, които имат желание да се занимават с вечното изкуство на театъра“, добави тя. Стойкова сподели, че се е докосвала до пустинята и смята, че това е красиво и съвършено нещо, което заслужава обожествяване, а Николай Райнов е един от първите български автори, чийто поглед е стигнал отвъд бита, толкова далеч в ония земи, където се ражда поезията под звездите.
В главната роля в „Очите на Арабия“ влиза Теодор Христов, който е завършил актьорско майсторство за драматичен театър. За него това е нелек материал, но му помага да се доизгражда като артист, който иска да се развива занапред. Според него текстът е нещото, което работи най-силно, въпреки многото изразни средства, които са вложени в изграждането на спектакъла. Те говорят сами и е необходимо публиката да ги чуе и разбере, да ги възприеме заедно с топлината на пустинята, посочи той и добави, че времето на действие е различно, не интензивно и често си задаваш въпроса случващото се истина ли е, илюзия или съновидение, което според него най-добре определя пиесата.
В спектакъла участват още актьорите Мария Томова, Валентин Митев-син, Елица Данаилова, Диана Цолевска, Красимир Добрев, Миляна Ношкова, Балена Ланджева, Евгения Василева, Даниел Добрев, Иван Шумаров.