Спомените на репресиран от народната власт полицейски служител "оживяват" в книга на хасковския историк Веселина Узунова

Спомените на полицейски служител, преживял мъчения, репресии и преследване от народната власт след девети септември 1944 година, "оживяват" в новата книга на хасковския историк и главен уредник в местния Регионален исторически музей Веселина Узунова. Историческата монография със заглавие "Белязан доживот - спомени на полицейския служител Здравко Шейтанов 1944- 1960 година" бе представена за пръв път в Националния пресклуб на БТА в Хасково. Шейтанов е роден през 1914 година и почива през 2000 година.
"Това е историята на един човек, съден от Народния съд и минал през всички наказателни мероприятия, и преживял репресии в продължение на 15 години", разказа Узунова. Здравко Шейтанов оставя спомените си за преживяното в две тетрадки. Разказът му е много реалистичен, четивен и доста тежък, посочи Узунова и уточни, че това е единственият запазен спомен на бивш служител на реда преди девети септември. Освен това, той прави изложение с акцент само към собствената си личност, от първо лице единствено число и без да засяга други хора, допълни тя. 
Имах щастие, че намерих неговото добре запазено и "непрочистено" досие, в което се съдържат и много, макар и не с добро качество снимки, и преплетох неговите спомени с архива на "Държавна сигурност", поясни Узунова. В книгата се осветляват и събития отпреди и по време на идването на комунистическата власт, чието тълкуване е все още спорно - т. нар. история с "тримата ремсисти" през 1943 година и трагичния инцидент в хасковските казарми на 12 септември 1944 година, когато слезлите в града партизани разстрелват седем офицери от гарнизона. Опитах се да погледна безпристрастно на събитията, каза Узунова. 
Тя коментира още, че освен всичко друго спомените на Шейтанов са написани и с голямо чувство за хумор и самоирония в ситуации, когато човек трябва да е по-скоро отчаян от битието си - например когато разказва как в лагера в Белене уловили и яли змия с други въдворени там.
"Прекарах много години наред в страдания, мъка и тормоз. Пет-шест месеца с вързани ръце и крака, когато всяка минута изневиделица можеше да ти се стовари някое дърво върху тялото, а и най-срашното: да те вдигнат, натоварят и изчезнеш завинаги. А е имало случаи, когато това е било желано, за да се спасим от всичко. Не напразно си казвахме: "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край"", пише Шейтанов. 
"Животът на Здравко Шейтанов е много показателен за съдбата на хилядите бивши привърженици на политическия режим у нас до девети септември 1944 г. Работил седем години в полицията в Хасково, той изпълнява добросъвестно своите служебни задължения, без да участва пряко в репресивните действия на полицейските органи. На 10 септември 1944 г. е арестуван и няколко месеца е подложен на изтезания от представителите на новата отечественофронтовска власт в града...  Като деца на "осъден от Народния съд" синът и дъщеря му дълги години преживяват пречки и затруднения от комунистическата власт", пише рецензентът на изследването  проф. Любомир Огнянов.
Неговият колега проф. Момчил Методиев допълва: "Представените факти около установяването на комунистическата власт в Хасково са един от малкото случаи, в които толкова детайлно и правдоподобно са реконструирани събитията в този драматичен период в град извън София". Методиев посочва още, че представената монография е и свидетелство за социалното инженерство с дългосрочни последици, налагано от комунистическите власти. Значително предимство на изследването е, че то е придружено и от значителен снимков материал, съхранен в архивите, което придава още по-голяма плътност и приближава разказаната история до читателя, подчертава историкът. 
Книгата не е голяма по обем - 167 страници, но се чете бързо, на един дъх, увери Узунова. Героят ми показва "тъмната страна на светлия комунизъм", това е и неговото послание към всички нас и поколенията, обобщава тя. Тиражът е 500 броя, но ще има допечатка заради големия интерес. Изданието ще бъде представено на първи февруари - в Деня за почит към жертвите на комунизма, в Столичната библиотека след панихидата за жертвите на Народния съд, а след това и в Хасково - в Историческия музей, на пети февруари.