Според поверието на Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден „тръгват по хората“, съобщават от музей „Етър“

Според поверието на Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден „тръгват по хората“, съобщават от музей „Етър“.
„В българския фолклор св. Антоний е известен като св. Антон, или Андон, смятан е за един от заповедниците на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и заразите. Според народното поверие на Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден „тръгват по хората“. За да ги омилостивят и да предпазят близките си, жените месят на Антоновден пресни питки, дупчат ги с вилица или вретено, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат ги с маджун или мед и ги раздават на близки и съседи. Оставят една на тавана за „белята, лелята“, така наричат чумата, чието име не трябва да се изрича, за да не я извикат, „да не ходи“ по хората. Затова в някои райони на страната Антоновден е известен и като Лелинден.“, информира Дамян Христов, уредник в отдел „Занаяти“ в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ (РЕМО „Етър“).
От музея посочват, че тези дни в миналото има редица забрани за жените: да не пипат вълна, защото в нея спи чумата; да не варят боб, леща, царевица и други варива, за да не я разсърдят, да не плетат и шият, защото при убождане, раната няма да зарасне лесно. 
Според една легенда св. Антон е по-големият брат на св. Атанас. Двамата са ковачи и затова празниците им са един след друг – на 17 и 18 януари. Те вадят нажеженото желязо от огнището с голи ръце, защото още не са изобретени ковашките клещи. Един ден обаче св. Антон вижда пред ковачницата кръстосаните лапи на спящо куче и така се сеща да направи ковашките клещи. Оттогава занаятът е по-лек, а св. Антон се смята за покровител на ковачите, информират още от РЕМО „Етър“.
В друга легенда св. Атанас е чирак при св. Антон, но загубва клещите си и хваща зачервеното желязо с голи ръце, слага го на наковалнята и започва да кове. Затова е обявен за светец и покровител на налбанти, ножари, железари, патрон е на най-големия и уважаван някога еснаф в Габрово – ковашкия.
„На трапезата на 18 януари – Атанасовден, във всеки дом задължително трябва да се сложи содена питка, свинско печено или сготвено със зеле, питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз. Обредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също присъстват на празничната трапеза. В миналото по традиция на Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се приготвя с ориз. От гозбата се раздава на близки хора против болестите. Перата на закланите птици се запазват, защото се вярва, че са лечебни. На този ден жените внимателно решат косите си, за да изчешат болестите. На Атанасовден се гадае дали ще е плодородна годината. Ако на този ден не вали сняг, зимата ще е дълга“, каза още Христов.
В народните вярвания св. Атанас Зимни е наричан и Безсмъртни, по превода на името му от гръцки, повелител и властелин на зимните студове, снегове, ледове и ветрове, на дивите животни. На Атанасовден светията сваля (хвърля) зимния си кожух, облича бяла риза, яхва бял кон, отива на връх в планината и се провиква: „Бягайте снегове и студове, махай се зимо, че иде лято!“ и „времето вече тръгва към лято“, а денят започва да расте „с по едно просено зърно“. Затова празникът е известен и като „Среди зима“, допълват от културната институция.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица обичаи и традиции от българския календар във възстановки. В музея „Етър“ работи екип от 70 служители. През 2024 година музеят отбеляза 60 години от създаването си.