Според уредника на РИМ - Русе Евгени Георгиев средновековният скален манастир край ценовското село Беляново привлича все повече посетители

Средновековният скален манастир край ценовското село Беляново привлича все повече посетители, а част от поводите са богослуженията в него, възстановени след социализирането на обекта преди няколко години. Това каза за БТА уредникът в Регионалния исторически музей в Русе Евгени Георгиев. Днес, по случай християнския празник Преображение Господне, в скалната църква беше отслужена празнична света литургия, водена от отец Димитър Димитров от град Борово.
За празника беше организиран транспорт от Борово, а на богослужението присъстваха миряни от Беляново, Новград, Русе и други населени места. По думите на Георгиев инициативата има за цел да събере вярващи и посетители на едно от най-интересните средновековни скални светилища в региона.
Той обясни, че Беляновският скален манастир е типичен средноголям скален манастир, каквито в Русенско има много, макар че повечето са разположени по поречието на Русенски Лом и неговите притоци. Този манастир се намира по долното течение на река Янтра.
По думите му мястото вече е леснодостъпно благодарение на извършената социализация, осъществена със съвместните усилия на доброволци и кметството. Преди това скалната църква дълго време е била използвана като кошара. След почистването ѝ в нея отново се извършват богослужения. Над скалната църква е поставен дървен кръст, осветен преди две години от Главиницкия епископ Макарий, а в района са поставени информационни и указателни табели, беседки, предпазни парапети, пейки и кошчета за отпадъци.
„Това място постепенно привлича хора както заради самия манастир, така и заради останалите природни и исторически забележителности в района. Тук е най-дългият въжен мост в Северна България, местността Марков кръст и маршрутът, по който е преминала четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Има какво да се види“, каза Георгиев.
Той отбеляза, че празникът Преображение Господне е особено почитан от монасите, обитавали скалните манастири, и от исихастите, които са търсели общение с Бога чрез Таворската светлина. Георгиев припомни, че в Ивановските скални църкви, които са част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, сцената „Преображение Христово“ заема централно място в църквата „Св. Богородица“.
Той посочи, че Беляновската скална църква също е била изписана със стенописи, но те не са достигнали до наши дни. До средата на ХХ век все още са били запазени отделни следи от тях, но използването на храма като кошара е довело до унищожаването им.
По отношение на датировката Георгиев отбеляза, че тя не може да бъде определена с пълна сигурност, но най-вероятно манастирът е съществувал през периода на Второто българско царство. Като аргументи той посочи характера на стенописите и връзката на манастира със средновековната крепост Неокастро край Новград, разположена в непосредствена близост. Между двете места е съществувала визуална връзка, което е позволявало на монасите да проповядват сред населението на средновековния град.
Георгиев допълни, че крепостта е изградена през византийския период при император Алексий I Комнин, а след въстанието на Асен и Петър влиза в пределите на Второто българско царство, където остава до османското завладяване на района през 1388 година. Според него не е изключено скалната църква да е използвана и в по-ранен период, както и през османската епоха, когато вероятно е изпълнявала функциите на селски храм. В подкрепа на това той посочи старото селско гробище, разположено непосредствено над скалите.
В словото си към миряните по време на литургията днес отец Димитър Димитров каза, че за първи път посещава Беляновския скален манастир и определи преживяването като голяма духовна радост. „Имам усещането, че черпим от извора на тези, които са се молили и са се подвизавали тук“, каза той. Свещеникът призова вярващите да следват примера на монасите, които са се преобразявали по образа на Христос чрез искрена молитва.
По думите му духовното преобразяване започва от сърцето. Той насърчи присъстващите да търсят преди всичко Божието царство и да не разчитат единствено на разума си, а да се доверят на сърцето и душата си. Отец Димитров подчерта, че Бог удовлетворява духовните нужди на човека тогава, когато той искрено ги търси, и отправи молитва вярващите да получат радостта и пълнотата на духовното преобразяване, за да разпознават Божията светлина и спасението.