Най-големият спътник на Сатурн от дълго време удивлява учените, заради неговата еволюция, която може да хвърли светлина върху ранните химични процеси, които са оформили нашата планета. Смята се, че крехката повърхност на Титан и гъстата му атмосфера, богата на азот и метан, приличат на условията, които са съществували на Земята преди милиарди години. Чрез изучаването на Титан, учените могат да открият нови доказателства за произхода на живота.
Мартин Рам, доцент в Катедра „Химия и химически инженеринг“ в университета, изучава от години химическия състав на Титан. Той и колегите му смятат, че тяхното последно откритие, че определени полярни и неполярни вещества могат да се комбинират при изключително студени условия, може да послужи за ръководство при бъдещи изследвания на повърхността и атмосферата на този спътник.
Проучването, публикувано в научното списание PNAS, разкрива, че метанът, етанът и циановодородът – съединения, които се срещат в изобилие на повърхността и в атмосферата на Титан – могат да си взаимодействат по начин, за който преди се смяташе, че е невъзможен. Фактът, че циановодородът – силно полярна молекула, може да кристализира заедно с неполярни субстанции като метан и етан, е забележителен, той като този тип молекули обикновено стоят разделени – нещо като олиото и водата.
„Откритието на неочакваното взаимодействие между тези субстанции може да има ефект върху нашето разбиране за геологията на Титан и неговия странен пейзаж от езера, морета и пясъчни дюни. В допълнение, циановодородът вероятно играе важна роля в абиотичното създаване на някои от основните градивни елементи на живота – например аминокиселините, които се използват за създаване на протеини, и нуклеотидните бази - необходими за генетичния код. Така че нашата работа допринася за по-доброто разбиране на химичните процеси преди появата на живота и как те могат да протича в екстремни, негостоприемни условия“, казва Рам, който е ръководител на проучването.