Скелетът, открит през 1997 г. заедно с останките на още осем души под параклиса на замъка, е представлявал истински „пъзел“ за антрополозите. Черепът е бил раздробен на повече от 60 части, а всяко от ребрата е имало поне една фрактура. Общо по костите са установени над 160 счупвания от черепа до коленете.
Изследователите първоначално забелязали, че травмите напомнят на тези, които днес се наблюдават при жертви на тежки автомобилни катастрофи. Особено показателна се оказала дълбока зигзагообразна фрактура на горната част на ръката, която свидетелства за удар с огромна сила и висока скорост.
Версията, че мъжът е паднал от стените на замъка, обаче не обяснявала всички травми. Счупванията на краката показвали, че вероятно е бил изправен в момента на удара. Това насочило учените към друго възможно обяснение - попадение от средновековна бойна машина, подобна на катапулт и известна като требушет (trebuchet).
Тези катапулти са използвани за изстрелване на големи камъни срещу крепостни стени, но снарядите можели да поразят и хора. При обсадата на Стърлинг през 1304 г. английските войски на крал Едуард I действително са използвали такива оръжия.
Изследването е извършено с помощта на рентгенови снимки, компютърна микротомография, микроскопски анализ и радиовъглеродно датиране. Според учените това вероятно е първият потвърден случай на човек, загинал вследствие на директен удар от камък, изстрелян от такава машина.
Мъжът е бил на възраст между 22 и 34 години. Най-тежките увреждания са в областта на дясното рамо и тила, което предполага, че снарядът го е ударил отзад, вероятно докато е бягал към укритие. Антропологът Джо Бъкбъри от Университета в Брадфорд смята, че смъртта е настъпила незабавно.
По време на обсадата на замъка англичаните са подготвяли и огромна обсадна машина, наречена warwolf („Боен вълк“), която според историческите сведения е можела да изстрелва камъни с тегло до около 140 килограма. Не може да се установи дали именно това оръжие е причинило смъртта на мъжа, но находката показва колко разрушителни са могли да бъдат средновековните обсадни машини, пише още „Дер Щандарт“.