Стефан Командарев: Доброто кино трябва да създава морално безпокойство

Режисьорът, сценарист и преподавател говори пред „Аз-буки“ за уроците от киното, вдъхновението и силата на автентичната история.
Стефан Командарев е сред най-ярките съвременни български режисьори – разказвач на социално ангажирани истории, които не само трогват, но и задават трудни въпроси. От „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ до „Уроците на Блага“, неговите филми носят дълбоко емоционално и морално послание. 
„Доброто кино трябва да създава морално безпокойство“, казва Командарев – не като лозунг, а като творчески и човешки принцип.
Носител на множество международни отличия, той не спира да търси и предава опит – включително като преподавател. „Все още ме задържат единиците читави студенти, които имам. Очите им. Това, че понякога правят добри филми, че имат интерес към киното и искат да се развиват“, казва Командарев. Въпреки трудностите, той не се отказва да предава опита си, вярвайки, че личният пример и контактът с реалната практика са най-ценният урок.
„Опитвам се да ги науча, че кино не се учи на лекции. Ако не са на лекции, защото снимат филми, аз ще съм най-щастливият преподавател“, категоричен е той. За него теорията има стойност, но само когато е стъпила на практиката. Снимането и правенето на грешки е процесът, чрез който младите хора истински научават занаята. „Снимаш, ядосваш се, че си допуснал грешка, и следващия път правиш нова, но не повтаряш старата.“
Освен чрез работа, киното се учи с гледане: „Съветвам ги да гледат качествени филми по много пъти. Всеки път с нов фокус – актьорска игра, операторска работа, сценарий. Едва след това идва лекцията – когато вече мога да ги консултирам по сценарий, монтаж или идея.“
Командарев е критичен и към липсата на продуктивност при част от студентите: „При бакалаврите понякога има объркване – между желанието да си режисьор и реалното правене на филми. В четвърти курс, когато ги попитах да покажат някой свой филм, с изненада отговориха: „Ами… нямаме.“
В магистърската степен, отбелязва Командарев, студентите са по-ориентирани и мотивирани, често с житейски опит и ясна цел да се реализират в областта на киното.
Израснал в семейство с културни и научни традиции, той споделя, че възпитанието му е съчетание от класическа музика и футбол – „два различни погледа към света“, които са му дали усещане за стойност. Сред големите му учители са Людмил Кирков в българското кино и Жако Ван Дормал, Тарковски и Фелини в световното.
За него киното не е бягство от реалността, а опит тя да бъде разбрана, поставена под въпрос – и променена. „Опитваме се с нашите филми да повлияем по някакъв начин на действителността“, казва той. И дава конкретни примери: „От признателните потомци“, който разказваше за изоставените гробове на български интелектуалци на Централните гробища, доведе до това, че голяма част от тях бяха възстановени.  А с „Живот от живота“ – филм, посветен на донорството, Командарев и екипът му се опитват да променят цялата система, свързана с трансплантациите у нас.
„С игралните си филми също се стремим към промяна – в мисленето, в системата, в начина, по който хората възприемат определени теми.“ 
Такива теми са социалната несправедливост, разпадът на институциите, личната отговорност, моралните дилеми. „Уроците на Блага“ например не просто поставя една възрастна учителка в житейски изпитания – филмът е призив към обществена съвест.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство за образование и наука "Аз-буки")