Стена е разделяла християнските от езическите храмове в южния квартал на Перперикон, обясни проф. Николай Овчаров

Каменна крепостна стена, широка близо два метра, е разделяла голямата базилика от края на 5 век и изградената до нея епископска резиденция в южния квартал на Перперикон от езическите храмове. Това каза в края на тазгодишните разкопки ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров. Той допълни, че стената е включвала може би десетки декари, като към момента е проследена само до откритият преди години нимфеум. 
Пред журналисти той представи резултатите от продължилите тази година близо петмесечни проучвания. Той обясни, че разкритата площ в южния квартал е над декар, с което на близо 100 процента е изпълнена поставената в началото на разкопките цел - връзка между акропола и разкритата през 2016г. базилика.
Проф. Овчаров припомни, че с разкриването на езически храмове в южния квартал през предходната година, а и наличието на по-ранни там, още през 2023г. се заговори как пространството се оформя като една Area Sacra (Свещен квартал) с 6 езически храма на площ не по-голяма от два декара, два олтара за жертвоприношения и базилика с епископска резиденция.
„Тазгодишните разкопки потвърдиха напълно това, което говорехме през предишните години. Вече мога да кажа, че към храма на Тракийския конник, към храма на виното, разкрит през 2022г., към храма на Митра, на Предците, разбира се и олтара на Дионис, около който се развива всичко това, сега прибавяме още един храм“, обясни проф. Овчаров, като допълни, че откритият през септември олтар за кървави жертвоприношения е част от открития последно езически храм.
До храмовете се е стигало по пътя, идващ от Виа Егнация към Перперикон. Археологът припомни как през 3-4 век първо се е преминавало покрай откритият вече нимфеум в най-долната част и се е стигало покрай останалите храмове до акропола на скалния град. 
По думите му, изградената в края на 5 век трикорабна базилика е „апотеоз на победилото християнство“. През 7-8 век по време на общата криза във Византия сградите на Перперикон биват изоставени, но през 10-12 век има ново „оживяване“ на южния квартал на скалния град. Тогава базиликата от 5 век е преправена. Създадени са и много сгради, които по думите на археолозите не са много ясни като очертания. Така се стига до 13 – 14 век или времето на Средновековния Перперикон, когато базиликата още веднъж била преправена, като всички останали сгради са изоставени и се създават разкритите и представени в началото на октомври вкопани жилища, които проф. Овчаров  оприличи като „град на хобитите“.
Освен архитектурните открития, проф. Николай Овчаров представи и находки от проучванията. Сред тях са представената вече ажурна бронзова апликация с цяла евангелска сцена - раждането на Божия син, християнски кръстове, над четиристотин монети, езически артефакти и предмети от бита.