Според данните този риск при тях е дори по-висок, отколкото при хората, които работят директно с радиоактивни материали.
Космическата радиация идва от открития космос. Само малка част от нея достига до земната повърхност, но излагането на това облъчване е значително по-голямо за хората, които летят на голяма надморска височина.
Досега данните от изследвания бяха ограничени и само загатнаха, че това облъчване води до по-висока смъртност от рак сред хората, които летят често - особено пилотите и стюардесите. Новото проучване обаче „внася важни и категорични доказателства по този въпрос“, пишат двама австралийски експерти по радиационна защита, които не са участвали в изследването, в придружаващ коментар към него, цитиран от АП.
Изследването, публикувано в научното списание JAMA Internal Medicine, се основава на национални данни от над 12 милиона смъртни акта, съдържащи информация за професията на починалите. Авторите са анализирали смъртността от видове рак, които се свързват с излагане на радиация, включително левкемия, лимфом, мултиплен миелом, както и рак на кожата, на гърдата, на щитовидната жлеза, на простатата и на централната нервна система.
Изследователите установяват, че сред повече от 500 разгледани професии стюардесите са с най-висок процент смъртни случаи от онкологични заболявания, свързани с радиация, а пилотите се нареждат на второ място. И при двете професии вероятността от фатален изход се оказва необичайно висока за абсолютно всеки един от изследваните типове радиационен рак.
Авторите на коментара към изследването Катрин Олсен и Кен Карипидис отбелязват, че нито една от двете групи не показва по-висока от нормалната смъртност от видове рак, които не са свързани с излагане на радиация. Този факт „подкрепя хипотезата, че именно професионалното излагане на радиация, а не фактори от начина на живот или социално-икономически причини, стои в основата на наблюдавания превес“, пишат те.
Изследователите установяват, че вероятността стюардесите да починат от свързан с радиация рак е с около 50 процента по-висока, отколкото при общото работещо население, докато при пилотите този риск е с около 36 процента по-висок.
Авторите признават и някои ограничения в своето проучване. Те не разполагат с данни за точното количество радиация, което всяка стюардеса или пилот са поели във въздуха или от други източници. Възможно е също така в някои смъртни актове професиите да са били класифицирани погрешно.
Освен това изследователите не са успели да вземат предвид друг възможен фактор, специфичен за тези професии: рискът от рак може да се усложни от честите нарушения на вътрешния биологичен часовник на тялото, причинени от нередовните графици на работа и часовата разлика при пресичането на часови зони.
Федералната авиационна администрация на САЩ признава, че екипажите на самолети са изложени на йонизираща радиация, но правителството не определя федерални лимити за дозите и не изисква мониторинг, отбелязват още авторите.
Сара Нелсън, която ръководи синдикат, представляващ 55 000 стюардеси, коментира, че докладът затвърждава нуждата излагането на радиация да се приема сериозно - нещо, за което синдикатът настоява от години. „Рискът е известен, но екипажите нито биват обучавани, нито информирани. И никой не поема отговорност“, категорична е Нелсън, която е президент на Асоциацията на стюардесите, цитирана от АП.
Редовните годишни прегледи на кожата може да се окажат наложителни за всички служители, работещи на полети на голяма надморска височина, а жените на тези позиции е добре да обмислят по-ранни или по-чести мамографии, пишат Олсен и Карипидис. Лекарите, които се грижат за здравето на пилоти и стюардеси, също трябва да подхождат с повишено внимание за онкологични заболявания при диагностицирането на тези пациенти, съветват те.