Св. Йоан Рилски е не само най-великият български светец, а също духовен застъпник и закрилник на народа ни, каза в Петрич отец Павел Милушев

Св. Йоан Рилски е не само най-великият български светец, но и духовен застъпник и закрилник на народа ни, чиято молитвена подкрепа вярващите търсят и днес. Това каза пред БТА архиерейският наместник на Петричката духовна околия отец Павел Милушев по повод представянето на августовския брой на списание ЛИК, посветен на светеца.
„Днешният празник е много изключителен за нас, защото честваме Успението на преподобния наш Рилски чудотворец, който е най-великият български застъпник и закрилник на българския народ“, каза той.
По думите му значението на св. Йоан Рилски се усеща не само в историята на Българската православна църква, но и в живота на поколения българи, които се обръщат към него с молитва. Отец Павел припомни думите от тропара на светеца, в който той е представен като пример за покаяние, умиление, духовно съвършенство и равноангелски живот. „Той е един от най-великите, или може би най-великият български светец“, подчерта архиерейският наместник.
„По съвсем чиста човешка душа и наистина по Божи промисъл той се подвизава на много места, докато най-после се установява в нашата прекрасна Рилска обител“, разказа отец Павел. Именно там св. Йоан Рилски завършва земния си живот и поставя началото на духовната обител, която днес познаваме като Рилския манастир. Според отец Павел манастирът е свидетелство за силата на делото на светеца и вече повече от хиляда години остава едно от най-значимите духовни средища на българския народ.
Отец Павел подчерта, че чудесата, свързани със св. Йоан Рилски, не са само част от неговото житие, а продължават да бъдат свързвани от вярващите с молитвеното му застъпничество и след неговата смърт. „Множество народ се стича към светите мощи на св. Йоан Рилски, където за радост се намират в нашата епархия, близо до нея, и чрез него Бог наистина прави чудеса“, допълни той.
Сред разказите от житието на светеца отец Павел припомни и историята за неговия племенник. Детето, което силно обичало своя чичо, го открило в пустинята и пожелало да остане при него. Баща му обаче дошъл да го вземе и обвинил св. Йоан Рилски, че не го е уведомил за присъствието му. Светецът се помолил за душевното спасение на детето. По пътя бащата и синът били сполетени от нещастие – детето било ухапано от змия. Тогава бащата осъзнал случилото се, върнал се при своя брат и оставил детето при него.
„Ето това е Божият промисъл, как да спаси това дете душата“, каза отец Павел, определяйки случката като доказателство за това, че Божията грижа за човека може да се проявява по различни начини. Според него примерът на св. Йоан Рилски показва и ролята на светците като молитвени застъпници пред Бога. Той отбеляза, че вярващите продължават да търсят помощта на светеца, а неговият живот остава пример за това как човек може да съхрани вярата си, независимо от изпитанията.
„Той е запазил наистина своето правило, което ни остава как да живеем в света“, каза архиерейският наместник. Отец Павел Милушев отправи и послание към вярващите от Петричката духовна околия. Той призова хората да пазят паметта за св. Йоан Рилски дълбоко в сърцата си и да благодарят на Бога, че българският народ е бил удостоен с такъв духовен закрилник.
„Нека пазим дълбоко в сърцето си този велик светец, нека благодарим на Бог, че ни е удостоил с неговите мощи“, каза той. По думите му най-важният пример, който св. Йоан Рилски оставя, е неговата любов към Бога. Именно тази любов, според отец Павел, трябва да бъде ориентир за съвременния християнин.
„Наистина им благопожелавам да имат неговата вяра, да имат и неговото застъпничество пред Бога и най-вече да се подвизаваме като добри християни, да живеем с тази голяма любов“, посочи той. Отец Павел завърши с думите на Христос от Евангелието: „Ако любов имате помежду си, сте мои ученици“.
Пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски също има важно място в българската православна памет. На 1 юли 1469 г. мощите му са върнати в Рилския манастир след пренасянето им от Търново, като това събитие се отбелязва ежегодно от Българската православна църква.