На 13-и срещу 14-и януари групите се събират, обличат костюмите и подготвят маските. В някои от населените места обхождат къщите от рано сутринта, а вечерта сурвакарите се събират в центъра на селото и палят огън, като огласят пространството със звън на хлопотари и чанове. В различните части на Пернишко групите се отличават - някои са характерни с високите ликове, които достигат близо метър и половина или два, а други са с преобладаващи животински кожи. Все повече жени и млади момичета се маскират в костюми и стават част от обичая, който от 2015 година е част от листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщават още от Община Перник.
Сурвакарските маски не се повтарят – всяко село има своите ликове и маски. Местните пазят традицията и я предават от поколение на поколение. Обичаят показва един по различен преход от старата към новата година.
В брезнишкото с. Ръждавец сурвакарската традиция има дълбоки корени. С намаляване на населението в селото тя е преустановена преди около 15 години. По идея на две местни семейства през 2018 година отбелязването й е възобновено, съобщиха за БТА организаторите му от читалището в селото.
Групата на маскираните се състои от 30 души, сред които голям брой деца. Характерно за облеклото на сурвакарите от Ръждавец е, че е изработено от животински кожи, защото в миналото населението от този район на Граово се е занимавало предимно със скотовъдство. Местните са горди и от факта, че все още пазят в добър вид няколко старинни костюма, за които твърдят, че са на над сто години.