Сурвакницата символизира най–вече здраве и берекет, казаха за БТА читалищни специалисти от Разград

Сурвакницата символизира най – вече здраве и берекет, казаха читалищни дейци от Разград. По повод наближаващия празник Сурваки представители на няколко читалища от разградски села описаха пред БТА символиката, която придава традиционната българска сурвакница. 
Според секретаря на Народно читалище "Нов живот 1909" в село Ушинци Емилия Иванова от незапомнени времена традицията повелява децата да сурвакат по-възрастните за здраве, а в замяна получават паричка или подарък. „По традиция всеки си украсява сурвакницата с различни материали, които има вкъщи, за да покаже символиката. Ние като читалищни дейци оказваме съдействие на децата да си направят своя сурвакница и да спазват традициите от едно време“, каза Иванова. 
„Сурвакницата символизира най–вече здраве, защото се прави от дрян, а това е едно от най – здравите дървета и първото, което цъфти. Украсяването на сурвакницата с всички тези битови материали се прави с идеята за берекет и благополучие, за да влязат парите и здравето в дома. Когато учим децата да изработват сурвакници, ние им даваме възможност да се докоснат до същинската традиция“, отбеляза Милена Иванова, секретар на Народно читалище "Просвета-1919" в село Пороище. 
„Всеки, който изработва сам сурвакницата си, влага от собствената си енергия в нея. Много е важно тя да е положителна, за да се предаде на човека, който сурвакаме, защото сурвакането се прави за здраве, благоденствие, богата реколта, успешна и по-добра година“, посочи Севдалина Спасова, секретар на Народно читалище „Напредък – 1895“ в село Дряновец.
Според секретаря на Народно читалище „Слънчев лъч – 1902“ в разградското село Островче Хриска Гамишева сурвакницата заема особено място в живота на българите. „Със сурвакницата вървят най-вече пожелания за здраве и берекет. Поради това се слагат различни символи на сурвакницата, а когато се сурвака трябва да се прави силно за здраве и издръжливост, за да се предаде тази енергия на хората, които сурвакаме. Дрянът е символ на младостта, но се прави връзка между младостта и мъдростта. Обичаят е хубав, символичен и е добре да се предава на младото поколение, за да пребъде“, отбеляза Гамишева. 
„В България сурвакницата се приема като средство за берекет, за здраве, посрещаме новата година, за да е щастлива и хубава. Заради това се избира дряново клонче, тъй като дрянът цъфти най-ранно и е първото дръвче, даващо прашец за пчелите. В същото време дряновата пръчка е най-яката и като сурвакаме пожеланието ни е този човек да е здрав през цялата година, да не боледува. Сурвакницата се украсява със символи на плодородието. Така се поставя началото на една хубава и здравословна година“, каза Сали Сабри, секретар на Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1929“ в село Ясеновец.