„Библиотека Галактика - книгите на свободните хора“ разкрива факти и детайли от създаването и работата по емблематичните издания, достигнали до милиони читатели и превърнали се в културен феномен за няколко поколения българи. Зрителите ще видят неподправени свидетелства за времето и ще чуят историята за началото на поредицата, в което е замесена Катрин Спрингер от музея "Метрополитън" в Ню Йорк.
Редакторите Гергана Калчева (работила най-дълго време в "Библиотека Галактика“) и Светлана Тодорова разказват как е била издавана поредицата толкова години, без да се променя първоначалният идеен замисъл. Художничката на кориците Текла Алексиева споделя за срещата си с издателя Милан Асадуров, на чиито бунтарски дух се дължи създаването на поредицата. Във филма участва и журналистът и преводач Георги Ангелов, който също има участие в проекта. Публиката ще види и оригинална кореспонденция между Аркадий Стругацки и преводачката Росица Бърдарска.
"Библиотека Галактика" е поредица на варненското издателство „Георги Бакалов“, която стартира през 1979 г. по инициатива на писателя, преводач и издател Милан Асадуров. Оформлението е възложено на Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, а рисунките на корицата, които имат голям принос за популярността на поредицата, на Текла Алексиева. До книжка № 107 включително те са нейно дело, а след това автори са Димитър Трайчев, Деян Веков, Петьо Маринов, Силва Бъчварова и Илко Бърдаров. Освен поредни номера, книгите имат и характерно лого, както и списък със следващите заглавия. Това е най-често излизащата поредица за фантастика преди Прехода. Включва заглавия от широк кръг автори, разнообразни стилове и националности. Търсенето е такова, че тиражите, стигащи до 150 000 бройки, свършват, преди да се появят на витрините, припомнят авторите на филма. За първи път излизат на български произведения на Дъглас Адамс, Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин, Робърт Шекли, Реймънд Чандлър, Артър Хейли. Наред с тях са и родните творци Любен Дилов, Павел Вежинов, Йордан Радичков, Светослав Минков.
През 1983 г. поредицата става първата българска номинация, отличена с награда на „Еврокон“ в Югославия, а до 1998 г. включва 121 заглавия. През 2019 г., когато се отбелязват 40 години от началото, се обявява краят на „Галактика“ с две юбилейни издания. Последният том съдържа единствената българска научнофантастична пиеса, поставяна на професионална сцена, както и отличените разкази от конкурса на името на Агоп Мелконян, а художник отново е Текла Алексиева.
Както БТА писа, във Варна функционира постоянна експозиция, посветена на библиотека „Галактика“, поддържана от издателство „Пи Букс“ и Петя Михайлова, която е автор и на идеята за създаването на документалния филм.