Британската икономика е останала до голяма степен устойчива от началото на войната, като има малко признаци за пренасяне на ефекта от по-високите цени на енергоносителите върху икономиката като цяло. Това даде възможност на централната банка да заеме изчаквателна позиция
Трима от деветимата членове на Комитета по парична политика обаче гласуваха за незабавно повишаване на лихвата до 4 на сто на заседанието през юли спрямо двама на предходното заседание.
Очаква се инфлацията да се е повишила до 2,9 на сто през юли спрямо 2,6 на сто през юни, което я поставя допълнително над заложената от „Банк ъв Ингланд“ цел за 2 на сто, сочи отделно проучване на Ройтерс, проведено преди днешното публикуване на официалните данни. В последната си тримесечна прогноза обаче Английската централна банка очаква инфлацията да надхвърли 3 на сто по-късно тази година.
Въпреки това близо 90 на сто от анкетираните от Ройтерс икономисти - 56 от 64 - очакват Комитетът по парична политика да остави лихвата без промяна на ниво от 3,75 на сто през тази година спрямо 83 на сто миналия месец. Шестима очакват повишение на лихвата до края на годината, а други двама прогнозират понижение. Проучването е проведено между 13 и 18 август.
Нито един икономист не прогнозира промяна на лихвата на следващото заседание на Комитета по парична политика през септември. Финансовите пазари все още очакват едно повишение на лихвата с 0,25 процентни пункта до края на годината.
„Рязък ръст на цените на енергията със сигурност би променил нещата, но според мен решаващият фактор за Комитета по парична политика, са вторичните ефекти“, каза Елизабет Мартинс, икономист за Великобритания в Ейч Ес Би Си (HSBC).
Цените на суровия петрол, които са около 91 долара за барел, все още са с около 25 на сто над нивата преди войната, тъй като Ормузкият проток, ключов маршрут за превоз на петрол от Близкия изток, все още е затворен.
Последните данни за пазара на труда във Великобритания показаха слаб ръст на заетостта и на възнагражденията в рамките на приемливото за Комитета по парична политика, което според икономисти вероятно ще задържи централната банка в изчаквателна позиция засега.
„Според нас тези данни съответстват на оценката на „Банк ъв Ингланд“, че пазарът на труда е слаб и поради това е сериозна преграда пред вторичните ефекти от енергийния шок“, отбеляза Бруна Скарика, главен икономист за Великобритания в „Морган Стенли“ (Morgan Stanley).
„Това позволява на основното ядро на Комитета по парична политика да продължи да дава сигнал, че очакваното надхвърляне на целевата инфлация в резултат на цените на горивата и газа вероятно няма да продължи отвъд релевантния за паричната политика хоризонт от 18 до 24 месеца“, твърди тя.
Въпреки че се очаква инфлацията да остане над 2 на сто до края на идната година, малко над половината от икономистите очакват поне едно понижение на основната лихва от „Банк ъв Ингланд“ до средата на 2027 г.
Икономическият растеж ще бъде средно 1,1 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г., преди да се ускори до 1,5 на сто през 2028 г., сочи проучването.