„Бог е прославил светиите не толкова защото те имат някаква нужда от тази човешка прослава, а защото на нас са ни необходими примери за подражание, примери, които да следваме тук по нашия земен път, който е път към вечността. И свети Мина е един от тези примери“, посочи врачанският митрополит.
Той разказа за живота на св. Мина, който бил воин, християнин, обезпечен материално, но заради недоволството от това, което виждал около себе си – поклонение пред бездушни идоли и гонение на християни, се оттеглил да живее на пост и молитва сред гори и пущинаци.
„Докато дойде царя в техния град и тогава той по Божие внушение разбра и се яви посред всичкия този народ, събран за най-различни тържества, поклонение на бездушните идоли и жертвоприношение. Яви се с думите, че те са намерили този, който не са търсили и се явява този, за който не са питали“, разказа дядо Григорий.
След като се изповядал, че е християнин и бил разпознат от множеството, му предложили всякакви почести и богатства за да промени вярата си. Той отказал и бил хвърлен в тъмница, където е бит и стърган с железни нокти. „Знаем думите, които произнесе „Христов съм и такъв ще бъда!“. Въпреки страданията, въпреки обещанията - остана верен Христов брат, за което получи смъртна присъда, беше обезглавен, а тялото - изгорено на клада“.
Присъстващите обаче събрали остатъците след изгасването на огъня, погребали ги и на мястото издигнали храм, а там след време започнали да се случват чудеса.
„Светите му мощи сега са на много места, по целия християнски свят, за поклонение и слава на единния истинен Бог, който свети Мина прослави със своето житие, подвизи, мъчение и мъченическа смърт. Нека да го прославим и ние в днешния ден, когато честваме неговата памет, но да го прославяме винаги, да го търсим, да го имаме за пример, да му подражаваме, и тогава ще имаме неговата помощ и застъпничество пред Бога“, посочи в накрая на проповедта митрополит Григорий.
В края на литургията беше осветено коливо – обредно варено жито и раздадено на миряните.