Свети Йоан Кръстител се е отнасял с велико смирение към славата, която хората са искали да му въздадат, каза Ловчанският митрополит Гавриил


Свети Йоан Кръстител не се е стараел да обръща вниманието на хората към себе си, а към Този, Който е по-голям от него. Когато хората са мислели, че той е Спасителят, той им е казал – не, аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата на идещия след мене Спасител. Ето с какво велико смирение свети Йоан Кръстител се е отнасял към славата, която хората са искали да му въздадат. Това каза в неделната си проповед Ловчанският митрополит Гавриил в храма „Света Троица“ в Ловеч. 
Владиката припомни и думите на свети Йоан Кръстител, който казва: „Аз ви кръщавам с вода, но Той ще ви кръсти с Дух Свети“. Той е Господ Иисус Христос Спасителят и това е началото на благовестието за нашето спасение, обясни митрополитът.
„Трябва да кажем и това, че кръщението с вода –  е било зов към човешката душа да осъзнае своята греховност, да се смири и да пожелае промяна. И след като пожелае тази промяна, тя тогава ще може да приеме и Спасителя, тъй като пътят, който е подготвил свети Йоан Кръстител, е бил пътят на човешкото сърце да открие своите грехове, да се смири и тогава Господ ще спаси такава човешка душа“, посочи Ловчанският митрополит.
Той добави, че Господ не само е призовавал към покаяние, но Той е дарувал и нов живот, Божия благодат, която очиства, освещава, прощава и укрепява. „Ето, това е силата, която Господ е дарувал. И ние всички, които се кръстим и се миропомажем, влизаме в Царството на Господа. Само трябва да се стараем нашето покаяние да не бъде на думи. Нашето старание да бъде не само с думи да се каем, но да променяме нашето сърце, да се борим с нашите слабости и немощи. Това е смисълът на духовния живот – да правим нашето сърце по-добро, да изкореняваме от него немощите и страстите“, каза още владиката.
Пред миряните в храма той говори и за свети Йоан Кръстител като велик подвижник. Разтълкува казаното, че е носел кожух от камилска вълна и кожен пояс, и че е ядял акриди и див мед. По думите му кожухът не е бил от меката вълна под шията на камилата, а такава, все едно от стоманена мрежа човек е обличал дреха; коженият пояс е бил от необработена животинска кожа, който като се намокри, е бил пластичен, но когато изсъхне, е ставал като стоманен обръч; акридите са вид скакалци, а за дивия мед казвали, че нямал нищо общо с истинския – бил изключително много горчив и неприятен за ядене.
Утре, 5 януари, предстои първото освещаване на богоявленската вода, а във вторник – второто. „Нека всеки от нас приеме от тая велика светиня, да осветим нашите домове, да получим Божието благословение и очистване от всички греховни страсти“, призова Ловчанският митрополит Гавриил.

Пловдив

Център за високи постижения бе открит в гимназията по електротехника и електроника в Пловдив

Нов високотехнологичен център за обучение отвори врати в Професионалната гимназия по електротехника и електроника (ПГЕЕ) в Пловдив.  „Днешният ден е...

Пловдив

Водещи литературоведи и езиковеди от девет държави гостуват на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за обучителна програма

С лекции на проф. д-р Благовест Златанов от Хайделбергския университет „Рупрехт-Карл“ в Германия започна обучителната програма „Университетът в полето на...

Берлин

Пожар нанесе щети на замък от 12-и век в централната част на Германия

Части от замък от 12-и век са повредени при пожар в централната германска провинция Тюрингия, предаде ДПА. Пожарникарите са успели...

Търговище

Балетна формация „Търговище” ще отбележи 55 години от създаването си със спектакъла „Приключенията на Лукчо и приятели”

Балетна формация „Търговище” към Младежкия дом в града с ръководител Севдалина Стойчева ще отбележи 55 години от създаването си. Това...

София

Изложбата на икебана „Пролетно опиянение“ може да бъде разгледана в Националния музей „Земята и хората“ до 30 март

Над 30 авторски композиции могат да бъдат разгледани в изложбата на икебана „Пролетно опиянение“, която е подредена в Националния музей...

София

Книгата „Поглед към новото време (Европа през XVI–XVIII век)“ проследява събития, оформили хода на европейската цивилизация през периода

Книгата „Поглед към новото време (Европа през XVI–XVIII век)“ от Петко Петков проследява събития, които оформят хода на европейската цивилизация...