Екипът от археолози установи, че светилището е било атакувано от ранни християни, които са натрошили оброчните плочки на богинята Немезида, каза археологът. Част от тях са били изхвърлени много яростно извън светилището. След това, в края на 4-ти век, се случва земетресението, а след него всичко е било запечатано, да може ние археолозите да го разкрием, каза Вагалински.
Ръководителят на разкопките разказа за оброчна плочка на богинята, намерена при разкопки в античния град, която е реставрирана и по-рано днес беше предадена на Историческия музей в Петрич, за да стане част от експозицията. Тя е една от натрошените плочки, намерени в района на светилището, но никоя от тях не може да бъде възстановена изцяло, защото парчета от тях са били изхвърлени извън него. Имало е много гняв в тези хора, ранните християни дълго време се борят за място под слънцето и когато това се случва, в края на 4-ти век и християнството е официално наложено като единствената религия, те вероятно са добили кураж и са решили да си върнат страданията, каза Вагалински.
На реставрираната плочка на богинята има частично запазен надпис, който е счупен в началото и гласи: “…посветих, както обещах в молитвите си“. Въпросният посветител, който е платил изработката на тази оброчна плочка и я дава като дар на светилището, е имал нужда от помощта на богинята, вероятно е искал някакъв реванш или някаква несправедливост да бъде отстранена и в молитвите си й е обещал оброчна плочка, каза археологът. Той обясни, че в езическата религия, за разлика от християнството, молещият се обещава нещо конкретно на боговете и чака те да откликнат на молитвите му.
Вагалински посочи, че Немезида е богиня, свързана с култа към императора, защото тя олицетворява справедливостта в държавата. Тя е богиня на възмездието, на морала, на етиката и чистите взаимоотношения и всяка държава, особено по-големите империи като тази, са искали да има ред. Добила е много популярност през 3-ти и 4-ти век. От друга страна, Немезида традиционно е била свързана с по-рискови занятия като на гладиаторските игри, а много християни са били изпратени на арената да се борят с диви животни и за това може би са атакували нейното светилище, посочи археологът.
Той каза, че плочките са от 3-ти век, но са преизползвани в светилището през 4-ти, т.е. имало е светилище на хълма, но още не е установено. После, когато правят последен ремонт на площада, правят и това светилище в едно от помещенията, но тези помещения според нас са създадени през 3-ти век, допълни той.
Надписите по плочите са интересни, за съжаление те не са изцяло запазени, на гръцки са, има и малко украса по тях с червена боя и са добре направени като релеф, каза Вагалински. По плочите има интересни гладиаторски предмети, което е много рядко изображение на Немезида. Има представени гладиаторски атрибути като шлем, мечове, тризъбец, което пак навява на мисълта, че със сигурност в Хераклея Синтика са правени гладиаторски битки. Организирането на такива битки е изисквало голям финансов ресурс и обикновено е било свързано с присъствието на много важна персона, най-вече император, разказа Вагалински. Много вероятно е императорите да са идвали тук, допълни той.
Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти.