„Световен театър в София“ представя корейския спектакъл „Tr-edition: Животът е само сън“

Мултижанровият спектакъл „Tr-edition: Животът е само сън“ – сочен от критиката за едно от най-въздействащите събития на театралната сцена в Южна Корея – пристига за първи път в България, съобщават от „Световен театър в София“. Събитието е тази вечер в Народния театър.
Продукцията на театър IContact от град Бусан съчетава традиционен корейски танц с маски, шамански ритуали, физически театър, електронна музика и визуални трансформации в едно пътуване през реалността и нейното разпадане. Под режисурата на Йанг Хан Сае, „Животът е само сън“ пресъздава историята на съвременния човек – отчужден, механичен, загубен в повторяемостта – който, чрез съня, се връща към забравените си инстинкти и въображение.
В основата на постановката стои мистичната среща на главния герой с Малтуги – създание от приказен свят, който се разгръща в ритъма на пансори музика, шамански танци и животински символи като лъва и тигъра. Спектакълът е без думи, но зареден с визуална сила и ритуална поетика, които превръщат сцената в пространство на колективен транс, посочват от „Световен театър в София“.
„Tr-edition: Животът е само сън“ е част от експерименталната поредица Tr-edition на IContact – културна лаборатория, която преосмисля корейското наследство чрез съвременни артистични форми и търси отговор на въпроса какво е да си жив в свят, който постоянно те превръща в призрак.
Изхождайки от азиатските духовни наративи, но и в съзвучие с общовалидните емоционални битки, и изследвайки пресечната точка между ритуала, митологията и съвременния начин на живот, Tr-edition изследва психиката на съвременния човек – самотен, свръхстимулиран и в търсене на смисъл. Представленията от поредицата често се развиват като театрални ритуали – сюрреалистични, интуитивни и въвличащи публиката, в които границата между публика и изпълнител е заличена. Чрез международни турнета и местни сътрудничества, целта е да се събуди колективния спомен за сънуването, танцуването и преобразяването.
СЮЖЕТЪТ
Студено утро в града. Мъж се събужда от звъненето на алармата си и „слага“ обичайната безизразна маска на лицето си. Тръгва по същия път, облечен е в същите дрехи, бори се просто да оцелее още един ден. Всички наоколо крият лицата си и се носят като призраци без спомени или емоции. Мъжът се качва в метрото и от изтощение съзнанието му се замъглява. Сред мъглата се появява сянка, която вижда само той. Тя го привлича в един приказен свят, където среща същество, наречено Малтуги. Докато танцуват, в него се събуждат отдавна забравени инстинкти. Въпросът е какво се крие в края на тази екстатична игра.
И когато героят приеме да си сложи маската, предложена му от Черния тигър, времето се изкривява и пространството се разплита, разкривайки гора от илюзии, в която сънищата пулсират със своята пълноцветност и хаос. Следвайки го, публиката се потапя в едно пътуване през съвременното отчуждение и неизказаните копнежи, за да достигне до особеното освобождение, което маските, ритуалите и ритъмът предлагат.

/ДД