Съвременната българска литература стана видима на международния пазар с Международната награда „Букър“, която спечели Георги Господинов. Не съм сигурна, че достигането на Рене Карабаш до номинация за отличието би било възможно, ако го нямаше преди това Георги Господинов. Това каза пред БТА издателят и зам.-председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК) Гергана Димитрова.
На церемония в Лондон на 19 май беше обявен носителят на Международната награда „Букър” за 2026 г. - писателката Ян Шуан-цзъ от Тайван, отличена за романа си Taiwan Travelogue, както и преводачката на английски език Лин Кин.
„Първият, който успява на някакво поле, прокарва пътя и за останалите. Това се случва и с Рене Карабаш след Георги Господинов. Занапред очакваме и още български писатели да стигнат до „Букър“, каза още Гергана Димитрова. Тя отбеляза, че „тези неща се случват въпреки държавата, защото очевидно нямаме активно участие на държавата в промотиране на културата извън България, но се появят отделни хора, които го правят". Според Димитрова, „ако не беше създадена Литературна агенция „София“, която да поеме авторските права и промотирането на български автори извън страната, Рене Карабаш нямаше да има превод на английски". Тя отбеляза, че Карабаш е техен автор и към момента тя е преведена в 24 различни държави. „Ако я нямаше Литературна агенция „София“ или усилията на Гергана Панчева, която се занимава с това, никога български автор не би могъл да стигне до „Букър“, е мнението на Гергана Димитрова.
На въпрос на БТА дали постижението на Рене Карабаш отваря врати за повече преводи на български автори през следващата година, Димитрова отговори: „Да, със сигурност, защото колкото повече български писатели стават познати извън страната, толкова по-голям е интересът към българска литература“.
По думите на Димитрова „намесата на държавата е необходима, защото трябва да има подкрепа за преводи на българска литература". Тя добави, че през годините е видяла, че „малките езици имат нужда от мощна подкрепа от държавата - интересът не се появява от нищото. Трябва да има стимулация за издателите в другите държави, за да посегнат те към българския автор, който все пак е несигурен като инвестиция“.
„Не бива да натоварваме с нашите успехи младите автори“, каза за БТА Георги Господинов. „Те си имат път“. През 2023 г. той и преводачката Анджела Родел спечелиха Международната награда „Букър“ за романа „Времеубежище“.
„Това, което се случи през 2023 г. наистина отвори любопитството към българските автори и даде на преводачите от български език друга позиция. Примерът, който мога да дам, е с това, което Анджела Родел ми е казвала, че ако преди предлагаш български автор навън и никой не ти отговаря от чуждите издателства. Сега чуждите издателства се обаждат на Анджела Родел, за да я питат за български автори“, обясни Господинов. „Това е разликата и тя е съществена“.
Писателят отбеляза, че рядко се случва за три години да има двама номинирани за „Букър“ от една страна. „Доколкото знам, на друг език това не се е случвало“, каза Господинов. „Най-хубавото е, че това носи полза за цялата среда. Това променя средата и окуражава млади автори да продължават да пишат“, допълни той.
„Да се озовеш на финала на международния „Букър“ е като да станеш четвърти на Световното по футбол. Това е огромно постижение за България, което остава завинаги и проправя пътища“, пише във своята „Фейсбук“ страница авторът Иван Димитров.
„Във Великобритания годишно излизат около 188 000 нови заглавия и над 10 000 от тях са преводни. Над 10 000. Те са избрани от creme de la creme на световната литература. И още едно число. В света излизат всяка година над 4 000 000 нови заглавия. 4 милиона. От тези, както и от всички излезли по света книги, се избират кои книги да бъдат преведени и издадени във Великобритания, за да станат едно от тези само 10 000 заглавия годишно. Защото, например, „Остайница“ на Рене излезе в България през 2018 г., а друга от номинираните книги, „Вещицата“ на Мари Н'Диайе е излязла във Франция преди близо 30 години. Представете си каква е конкуренцията да влезеш в тези само 10 000 избрани“, пише във „Фейсбук“ Светлозар Желев, експерт в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите. По думите му „романът „Остайница“ е един от 6-те най-добри, сред 100 милиона книги в световната литература“.