„Много е важно театърът да те е избрал. Да не си ходил насила или на всяка цена в театъра. Още от детските си години се занимавам с това изкуство. Бил съм в театрални школи в пионерските домове, играл съм в младежки театри в родния ми град Кюстендил. Там ме запалиха големите майстори. Аз съм от града на големите български актьори. От моята махала са Любомир Киселички, Стефан Пейчев, Васил Стойчев, Ирина Тасева. Няма случайни неща“, каза Ангелов.
На въпроса променил ли се е театърът през годините, той отговори, че всяко поколение е новаторско. Навремето след завършване на театралното образование е имало разпределение. За три години то носи новото – новите послания, дух, виждания. Променил се е не само българският театър, но и световният. Винаги е имало течения. Както навремето са били тези на Георги Стаматов, Леон Даниел, Любен Гройс и много други. Извън България се помнят Питър Брук, Джорджо Стрелер, Вахтангов, театърът на Таганка. „Поколенията и теченията се менят, ние се променяме, но театърът е един. Или го можеш, или не го можеш. Няма малки и големи роли“, категоричен е Ангелов.
За участието си в спектакъла „Опасна комедия“, където се преплитат театър и кино, актьорът каза, че се радва да е част от нещо, което се прави за пръв път в България. Възхитен е от Аня Пенчева, актрисата, с която си партнира, и от работата на режисьора Димитър Кабаков и целия екип. Той вижда у зрителите много положителна емоция и чува и чете как колеги и медии казват, че между актьорите има химия и спектакълът е правен с любов.
„Благодаря на Бога. Изиграл съм много роли. Не съм бил Хамлет, но и не искам. Имал съм шанса да се докосна до големи български актьори като Георги Черкелов, Богомил Симеонов, Васил Попилиев. Работил съм с американския режисьор Джим Съливан. Имам над 150, може би дори 200 роли. Ролята, за която мечтая, е тази, която ми предстои. Искам отново да изляза на сцената с Аня Пенчева и имам нещо предвид“, отговори Георги Ангелов, попитан коя е ролята, за която мечтае.
Актьорът подчерта, че няма предпочитания към комедията или драмата. Сигурен е, че комедията е по-трудният жанр. „Да разсмееш зрителя, да го накараш да се отпусне и да го направиш щастлив, е наистина трудно. Всички роли се изграждат трудно, въпреки че някои режисьори казват, че дадена роля ти е прилепнала като ръкавица“, смята Ангелов.
За качествата, които един човек трябва да притежава, за да стане добър актьор, той каза, че най-важно е да имаш дисциплина. След това идва талантът. „Актьорът трябва да е интелигентен, да има много познания, да е в крак с времето и със съвременните изразни средства. Академията може да ти помогне да станеш добър актьор, но ако го нямаш онова свише – не става“, каза още Ангелов.
„За мен театърът е всичко. Той е моят живот, моето семейство. Аз съм 51 години на сцената на българския театър. Няма нещо, от което да не съм доволен и да не ме прави щастлив“, допълни той.