Техническият прогрес промени много професията. В началото си записвах разговорите с хората и материалите на ръка, нямаше касетофони. След това си купих пишеща машина „Марица”, а информациите за БТА предавах на дървен тракащ телекс. Докато се стигна до най-голямото за мен чудо – интернет, пейджър, мобилен телефон. Това разказа дългогодишният кореспондент на Агенцията във Враца Цветана Евгениева.
Тя и още двама журналисти бяха потърсени по повод днешния 1 ноември – Ден на българската журналистика. „Тези техники и технологии, които улесняват живота и работата ни, като че ли ограбват нашата духовност. Все по-малко се срещаме с хората и реалния живот и пишем за тях, все по-малко отделяме време за вестник, книга, изкуство и все повече се информираме от телефоните и социалните мрежи. Човекът с неговата съдба и духовност вече го няма. Според мен, ако обществото използва умно и разумно изкуствения интелект, той не само няма да измести журналистиката, но ще й служи. Трябва да се адаптираме към него, защото не можем са спрем техническия прогрес, създаден именно от човека“, казва още Цветана Евгениева.
Изкуственият интелект (AI) помага в нашата работа. Можеш да свалиш звуков запис буквално за минути, а не да губиш време, казва по повод навлизането на новите технологии и двадесет и две годишният телевизионен журналист във Враца Георги Георгиев.
По думите му структурираната информация на ChatGPT би могла да се използва в ежедневието на журналиста. „Обаче се наблюдава т.нар. халюциниране – задаваш му информация и той се обърква и започва да подава съвсем грешни данни. За това все още е рисковано и винаги трябва да проверяваш, ако разчиташ на AI да ти помага в работата“, добавя Георгиев.
Темата коментира и още един дългогодишния кореспондент на БТА във Враца - Ива Спасова. Тя каза, че едва ли скоро изкуственият интелект ще замени журналистиката. „Говореше се, че нашата професия първа ще падне в жертва на AI, така както програмистите и юристите. Но вече се вижда, че AI може да бъде заблуден, въпреки боравенето с огромен обем данни“, казва Спасова. Според нея в съвременния свят с множество социални мрежи всеки се възприема като журналист, като творец на времето и събитието. Все пак смятам, че ако цялата гилдия и всеки един журналист се постарае да бъде честен спрямо професията и спрямо хората няма защо да се страхува от новите технологии, казва Спасова.
За Цветана Евгениева журналистиката е била мечта, станала професия в продължение на четиридесет години. Започнала е като редактор на заводски вестник, работила е в окръжния вестник „Отечествен зов” във Враца и 25 години е била кореспондент на БТА /от 1981 до 2006/. Удостоена е с награда на Съюза на българските журналисти „Златното перо“.
„Хиляди информации, кореспонденции, репортажи, живи разкази за хората – това е за мен журналистиката. Срещи с хората, преживяване, съпреживяване с техните съдби, думи, мисли – честно, истинско, отговорно“, казва тя за професията.
Георги Георгиев възприема журналистиката като свобода. „До средата на дванадесети клас не знаех с какво искам да се занимавам. Една прочетена книга преобърна вижданията и мечтите ми. Така се озовах в Софийски университет и трета година уча журналистика“, казва той. По думите му професията е призвание. Георгиев вярва, че може да постигне всичко, ако има желание и търпение. Споделя за работата си, че е напрегната, но и много интересна. Вълнува се от съдбите на хората. Разказва за тях чрез похватите на телевизионната журналистика.
Ива Спасова е започнала 1987 година като журналист в местна печатна медия. От 2007 г. работи в БТА, където се и пенсионира. Тя смята, че по скоро професията е занаят. „В началото мислех, че е мисия. Още повече в първите години на демократичния преход, когато всички бяхме възторжени. Тогава се учехме да бъдем свободни, откривахме свободата на писането, на говоренето. Тогава почти всеки журналист беше и разследващ. Такива бяха годините. И колкото и странно да е, с напредване на демократичните промени започна да се установява автоцензура, да се въвеждат ограничения. Всичко вървеше в един много странен порядък и посока. За съжаление днес журналистиката няма този престиж като професия. Точно ние изгубихме този престиж и носим вината си. Хората разчитаха на нас да се оповестяват фактите, събитията такива, каквито са, и да няма страх“, разказва Спасова.
Цветана Евгениева казва, че като всяка друга и журналистическата професия се променя. „Преди години медиите бяха малко и журналистите също. Събирането на информация беше трудно, защото нямаше интернет, PR-специалисти, нашите източници бяха на „терен”. След това стана по-лесно, но по-манипулативно. Допускам, че много от колегите, особено по-младите, са поставени при такива обстоятелства, че трябва да избират или да спазват политиката на изданието, или да си търсят друга работа. /Изключвам БТА, в чиято обективност все още силно вярвам/. В този несвършващ се преход се изгубиха човешки и житейски ценности, изгубиха се личността, примерът, авторитетът. Не са малко, и слава Богу, журналистите с позиция, професионална и гражданска отговорност, будители на обществото“, казва Цветана Евгениева.
За Ива Спасова журналистиката е да бъдеш максимално отговорен. И честен. Да казваш по възможно най-добрия начин истината, потвърдена с факти за процеси, явления и хора. „Дали е мисия, или е занаят, едва ли има значение, но е много важно да има труд и постоянство“, завършва Ива Спасова.
Първи ноември се отбелязва от 1907 г. като Ден на българската журналистика. В деня на църковния празник на св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, избран за патронен празник на Дружеството на столичните журналисти. Това е годишнина от излизането (1892) на бр. 1 на в. „Работник“. След прекъсване празникът е възобновен и се отбелязва в Деня на народните будители – 1 ноември, с решение на 6-я конгрес на Съюза на българските журналисти (1981). По традиция на този ден Съюзът на българските журналисти връчва годишните си награди за творчески постижения.