Темите, които изследва Данте, са вечните човешки въпроси за смисъла на съществуването, каза режисьорката Лилия Абаджиева

"Божествена комедия" на Данте е може би един от най-големите текстове и най-големият проект, с който съм се срещала", каза за БТА  режисьорката Лилия Абаджиева, която поставя "Божествена комедия" в Драматично-кукления театър (ДКТ) "Васил Друмев". "Темите, които изследва Данте, са вечните човешки въпроси за смисъла на съществуването - дали този свят има смисъл, който го надхвърля; за вечния живот на душата; за пътя на душата", каза тя.
"Това, което гради Данте, минава през ада, изкупвайки всички грехове, на които ние като слаби човешки същества сме подвластни, след което следва чистилището, покаянието, по някакъв начин пътят към небесните сфери. Всички ние си задаваме по един или друг начин въпроса какво предстои след тази гранична ситуация, за която по принцип нямаме съзнание или ако имаме, не си мислим, че се отнася за нас", коментира режисьорката.
"Данте вкарва свои собствени съвременници вътре, отрежда им наказания. Той е политик, поет и бих казала ренесансова личност и мисля, че по някакъв начин ние още когато анализирахме текста на маса, си казахме, че всеки от нас е за някой от кръговете на ада, но въпреки че ни делят повече от 7 века от написването на това велико произведение, тези политически битки, всичките седем смъртни гряха, са част от живота ни тук и сега", каза още Абаджиева.
Тя уточни, че при работата по създаване на спектакъла са ползвали превода на Иван Иванов и Любен Любенов и подчерта, че това е единственият поетически верен превод и че е единственият превод на български на "Божествена комедия" в трите ѝ части - "Ад", "Чистилище" и Рай". По думите ѝ Константин Величков е превел само "Ад", както и Кирил Кадийски.
Абаджиева каза още, че Данте я нарича "комедия", защото е с щастлив край. "Тя наистина е божествена комедия, Бокачо я нарича "Божествена комедия", той нарича Данте божествен поет. Дотогава всички текстове са се пишели на латински в Италия. Каквото прави Шекспир за английският език, създавайки нови думи и изрази, същото прави Данте Алигери за италианския език, поясни режисьорката. 
"Наистина съм благодарна на целия екип и на актьорите, и на тези, които създадоха визуалната среда, но ние преминахме през нещо, което бих казала, че ни промени като хора, не бих говорила в религиозен план, защото това е много интимно и лично нещо, но мисля че вече по някакъв начин моралният императив, страшният съд вътре в нас, съвестта, по-друг начин работи у всеки от нас, поне аз оставам с такова усещане", отбеляза Абаджиева.
Тя каза още, че се радва на партньорството, което имат Калин Врачански и Тончо Токмакчиев. По думите ѝ те правят свои лични актьорски достижения. "Мисля, че Тончо в театъра прави един опит в едно друго амплоа и то е изключително монолитно, въздействащо, вълнуващо, а Калин Врачански пък е актьор, с когото съм работила доста, знам неговата чувствителност, неговата мощ, мащаб, така да се каже октави и тук за него беше голямо предизвикателство да няма толкова силна експресия на тялото, но той преведе всичко през експресията на словото, през експресията на стиха, през експресията на събитията, през експресията на това много силно мъжествено поетично и актьорско партньорство, което има с Тончо Токмакчиев. Целият актьорски екип е изключително отдаден и посветен и такова усещане за екипност е необходимо, в този образ, който създава Данте на страдащите души, на душите, които вървят към покаянието и небесата", отбеляза Абаджиева.
Гост-актьорът в спектакъла Калин Врачански коментира за БТА, че репетиционният процес се е състоял на две места - в София и Шумен. По думите му заради голямата заетост на повече от актьорите. "Бе необходимо първо да бъдем не малко време в София и после да се дойде в Шумен, където самият спектакъл да бъде разположен на сцената, да започне да се работи с декори, костюми и по-късно с осветление. По-удобно е да се работи тук с музика, с визуалните картини, защото все пак това е спектакъл, който разчита на визията, защото за да пресъздадеш картините на ада е необходима малко помощ от техниката, иначе въображението бледнее на моменти", каза Врачански.
Гост-актьорът Тончо Токмакчиев, който е в ролята на Вергилий в "Божествена комедия", добави за БТА, че е много щастлив, че се е впуснал в това поетично преживяване, защото спектакълът разчита изцяло на поетиката. По думите му спектакълът въздейства върху всички рецептори на нашето възприятие. "Много е трудно и в същото време е изключително приятно да направиш такова дълго пътуване, то си беше пътуване - почти два месеца и половина. Случиха се доста неща, които определиха финала. Някак си хората повярваха помежду си. Спектакълът е много мащабен, участват актьори от театъра, аз и Калин Врачански сме гост-актьори, участват и студенти. С този сблъсък и тази среща между професионални актьори и хора, които още се учат, плюс опита на Лилия Абаджиева, плюс сценографията, плюс всички тези визуалните средства, се получи един хубав спектакъл", подчерта Токмакчиев.
"Такива спектакли са необходими на българския театър. Аз го казвам, защото участвам в доста спектакли и знам какво се играе, не че съм против нещо, напротив, от всичко трябва да има, защото има публика и трябва да бъде възпитавана във всяка една посока", допълни актьорът. Той изказа благодарност към Шуменския театър, за това, че е направил смела стъпка към създаването на спектакъла "Божествена комедия".
Както БТА съобщи, премиерата на спектакъла е тази вечер на голямата сцена на ДКТ "Васил Друмев". С нея театърът поставя началото на редица събития, чрез които през годината ще отбележи 170-годишнината от първото театрално представление в България, състояло се в Шумен през далечната 1856 година.