„За да се почувства духът на идващите празници и да направим тези дни от годината специални, важно място сме отделили на нашия кът, пресъздаващ бита и обредността на празниците. От купата със зимни плодове - ябълки, дюли, круши, орехи, мед, през обредния хляб и кравайчета, боба, през пуканките, до бъклицата с вино и чашите с пенливата течност, красиво аранжирани с борови клонки, шишарки и здравец, защото всяко едно от нещата носи богата символика. Желателно е на трапезата да присъстват ястия, които набъбват, за да набъбва като тях богатството и плодородието през годината. Затова сред задължителните ястия са бобът, лещата, оризът, пуканките“ обясни Маринова.
По думите й обредната пита с пара, кръгла като слънце, е неизменна част от българската трапеза. „По-умелите домакини могат да я украсят с кръстове, житни класове и плодове от тесто. Този, който изтегли парата, ще бъде най-големият късметлия през следващата година“, каза Маринова. Орехът, лешникът и бадемът символизират добро здраве и дълъг живот, а присъствието им е изключително важно в ритуалния обред. Плодовете на празничната трапеза се свързват с пожеланието за здраве и плодородие през предстоящата година, за успешни начинания и за благополучие в дома и семейния живот. Любовта на българина към ябълката я превръща в неизменна част от празничната трапеза. Дрянът също е част от ритуалите по това време на годината. Издръжливо при всякакви атмосферни условия, това дърво цъфти първо и дава плод последно. Тъй като клоните му са яки и жилави, то е символ на здраве, сила и дълголетие, заяви Маринова.
„В навечерието на най-чаканите празници, в последните дни на отиващата си годината, дни за равносметка, за поглед назад към отминалите месеци и отчитане на свършеното и несвършеното, нашата идея е да провокираме в нашите читатели предчувствието за Коледа и Нова година, предчувствието за празник. С изложбата даваме възможност на посетителите да се потопят във вдъхновението и чудото на сезона, в традициите и креативността на нашия народ“, отбеляза Мила Маринова.