Трето българско царство и занапред ще бъде обект на немалко изследвания, каза проф. Петър Стоянович на премиерата на „Царска България (1879–1946)“

Трето българско царство и занапред ще бъде обект на немалко изследвания. Този период и занапред ще продължава да бъде - дали в изкуството, дали в науката - част от интереса на хора като нас и на нашите колеги. Това каза проф. Петър Стоянович, автор на книгата „Царска България (1879–1946)“ съвместно с доц. Ивайло Шалафов. Премиерата на изданието се състоя тази вечер в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ).
„Когато показваме модерна България за останалия свят, извън античното време, ние показваме именно времето на Третото българско царство. Когато показваме литература, когато показваме архитектура, когато показваме онзи, за жалост малко тънък, европейски емайл в българската нация, ние показваме именно времето от Освобождението до края на Втората световна война“, посочи проф. Стоянович.
Доц. Ивайло Шалафов разказа, че събирането на цялата информация, публикувана в „Царска България (1879–1946)“, не е било лесна задача. „Информацията не е в голямата си степен запазена, уви, по ред причини, превратности на историята и прочие. Знаем, че и голямата част от дворцовия архив се намира вън от България“, отбеляза той.
Доц. Шалафов каза още, че представянето на монографията е само началото. „Дори и ето, вчера Негово Величество получи нови исторически свидетелства от наследници на дворцови служители. Така че тази книга, живот и здраве, ще бъде попълвана с нови данни“, посочи той.
Според издателя Илиян Андонов от „Книгомания“ „Царска България (1879–1946)“ не е поредната енциклопедия. Вътре самата книга е изпълнена с илюстрации, документи, които за първи път виждат бял свят, обясни той. По думите му това издание ще остане за следващите поколения не само с миналото, което съдържа. То създава история и ни дава отговори за бъдещето, допълни Андонов.
Историкът проф. Веселин Янчев коментира, че появата на тази книга е закъсняла: „Но тя не можеше да се случи по-рано поради липсата на качествен градивен материал, постепенно трупан от самите автори и от историческата гилдия и поради турбулентните обществени нагласи в България“. Той отбеляза, че в тома могат да бъдат разграничени три информационни и интерпретационни пласта.
„Първият е посветен на характеристиките на монархическото управление в България при Александър I, Фердинанд I, Борис III, Симеон II и фундаменталните стратегически императиви, които те следват – национално обединение и модернизация и европеизация на страната“, каза той. Допълни, че представата за монархичното е надградена с биографиите не само на владетелите на Третото българско царство, но и на българските князе, княгини и царици. Другите пластове според него са посветени на българския владетелски двор и на резиденцията и домовете на владетелското семейство.
Политологът д-р Димитър Ганев каза, че „Царска България (1879–1946)“ е не само книга, но и фотоалбум, и справочник. „Това, на което сме свидетели в тази книга, е всъщност множество легитимационни механизми на властта – през дворците, през облеклото, през ордените“, смята той. Допълни, че това не е просто легитимация на властта, това е въобще изграждане на власт.
„Разглеждайки книгата може да видите, всъщност, че това са легитимационни механизми на оттласкване от Османската империя, от ориенталското и вписването на България там, където ѝ е мястото, там, където нашите възрожденци са имали естествен стремеж да поставят България – като част от западния свят. Всъщност, това е една история на тези легитимационни механизми и на този монархически институт, който превръща България от една провинция на източна империя в една суверенна малко по-късно европейска държава, каквато сме и днес“, обясни още Ганев.
По думите на доц. Георги Лозанов изданието е книга за дворцовата култура и дворцовия лайфстайл. Той представи част от основните характеристики на този лайфстайл – семейна традиция, високо образование и култура, благотворителност и патронаж, придворни служители, свита, прислуга, ордени, медали, отличия, дворци, замъци, имения, пиршества и др.
„Това е един свят, всекидневен, който носи тези характеристики и който дава максимална възможност една личност в собствения си всекидневен лайфстайл да се превърне в културен модел на обществото. И ние през тази книга наблюдаваме българската феноменология на този лайфстайл“, отбеляза той.
На събитието присъстваха министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-министрите на културата Калин Вельов, Амелия Гешева и Илко Ганев, премиерът на България в периода 2001 – 2005 г. Симеон Сакскобургготски, директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и др.