Три демографски феномена бележат 21-ви век, каза за БТА Георги Бърдаров

Три демографски феномена, които нямат аналог в предходната история на човечеството, бележат 21-ви век, каза за БТА доц. Георги Бърдаров – преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет, и писател, носител на много награди.
Според него съвремието ни се отличава с все по-ниски репродуктивни нагласи и раждаемост, застаряващи общества и глобално разместване на население. Позицията на експерта е, че който се възползва от настоящото „преселение“, ще прогресира. Ако държавата привлича хора - активни, квалифицирани и образовани, няма никакво значение откъде идват, те могат да са само от полза на обществото, аргументира се Бърдаров.
Неговата лична позиция е, че у нас демографията е нещо, което не се разбира. По думите му демографската спирала на света, такава, каквато в момента имаме в България и Европа, ще стане същата по целия свят през следващите 30 до 50 години. Сега коефициентът на детност в България е 1,8, в Китай - е 1,6, посочи експертът. Той разясни, че това е най-обективният показател, който отразява средния брой деца, родени от жена във фертилна възраст. В Индия коефициентът на детност е 2, допълни Бърдаров. По думите му за ЕС показателят е 1,5, което означава, че България е над средното ниво в съюза и на практика заема първото място.
„Да, коефициентът в Европа е нисък, но заради обективни фактори и причини, съвсем скоро ще бъде нисък в целия свят, тъй като Земята не може да се пренаселва до безкрай“, посочи Бърдаров. Той припомни, че преди 1000 години човечеството е било 300 милиона души, сега е 8 милиарда, така че намаляването му е нормален, естествен процес, който следва логиката на събитията. Все още има държави със свръхдемографски взрив, най-вече в Субсахарска Африка, допълни Бърдаров.
Неговата прогноза е, че и там постепенно раждаемостта ще започне да спада, докато се стигне до някакви нормални граници на увеличаване на населението годишно. „Може да стигнем и до нулев прираст в някакво обозримо бъдеще и в това няма нищо страшно, това са естествени процеси“, посочи Бърдаров. И подчерта, че и при такива обстоятелства няма да изчезнат нито цивилизацията, нито България.
Той коментира още, че нашата страна дори е преминала точката на пречупване по отношение на демографската криза. От 1989 година до пандемията от КОВИД-19 средногодишно България намаляваше с 50 000 до 60 000 души, което е един средно голям град, посочи Бърдаров. По думите му през 2023 година намалението е само с 2200 души, което е огромен прогрес. Той уточни, че е видял данните за миналата година - все още неофициални, които показват, че населението на България за първи път нараства спрямо предходна година. Увеличава се действителният прираст, т.е. сборът между естествен и механичен прираст, посочи експертът. Според него точно това означава, че България е преминала точката на пречупване. Основният дял на увеличението в момента е на механичния прираст, тъй като в страната има нормална раждаемост, но свръхвисока смъртност и естественият прираст е отрицателен, допълни Бърдаров. Според него обаче механичният прираст компенсира, тъй като има тенденция хора в активна възраст, живели в Западна Европа, да се завръщат. Процесите са много динамични, но България ще бъде все по-привлекателно място за живеене и това ще си проличи през следващите 5 до 10 години, е прогнозата на експерта.
Неговата позиция е, че не бива да се правят трагедии и от урбанизацията. Насочването на хората към три-четири големи центъра не значи, че селото ще изчезне, обясни Георги Бърдаров и подчерта, че урбанизацията е световен феномен. У нас градското население е 73 процента, а 27 процента – селско, в Германия съотношението е 91 към 9 процента в полза на градовете и никой не тръби, че селото е изчезнало, посочи той.
По думите му проблемът в България е, че диспропорциите са по-драстични и се получават огромни обезлюдени райони в Северозападна България, Централна Северна България, Краището, Странджа – Сакар. „Не че селото изчезва, просто липсва адекватна регионална политика“, посочи експертът и допълни, че там, където демографската криза е особено тежка, е нужна целенасочена държавна намеса.
За етногеографските конфликти по света, които периодично се ожесточават, мнението на Бърдаров е, че всъщност много хора забравят, че войната е нормалното състояние на човешкия род. „Реагира се все едно се случва нещо извънредно в Украйна, в Близкия Изток, а не е така“, каза специалистът. Той допълни, че макар да е оптимист по природа, конфликтът в Близкия Изток според него е практически неразрешим. Горе-долу по същия начин гледа и на отношенията между Индия и Пакистан. Особено като се вземе предвид, че спорният район е беден на вода, а населението е много, това води до ескалация на напрежението, защото става дума за оцеляване, аргументира се Бърдаров.
Неговата лична позиция е, че не бива да се правят апокалиптични прогнози как светът няма бъдеще. Винаги ще има конфликти, напрежение и насилие и човечеството винаги ще има бъдеще, посочи Бърдаров и подчерта, че в момента се радваме на най-благодатното време в цялата човешка история. През 17-и век в Европа детската смъртност е била 300 промила, а средната продължителност на живота - 27 години, така че няма никакво място за сравнение на условията за живот, каза експертът.
За конфликта в Украйна неговият коментар е, че има по-дълбок генезис и е вписан изцяло в настоящото геополитическо преразпределение на света. Може би след края на социализма се създаде илюзията, че вървим към еднополюсен модел, вечен мир и т.н., но това няма как да се случи, е мнението на Георги Бърдаров. По думите му световните полюси може би вече са дори три, като се вземе предвид и Китай. Въпросът е дали Русия няма да обедини онази част от света, която винаги е била антизападно настроена заради колониалната система, заради миналото, и да остане двуполюсният модел, обобщи той.