Трябва да имаме смелостта да представяме теми, които могат да бъдат болезнени, трудни и могат да ни костват кариерата. Това каза световноизвестната полска кинорежисьорка, сценарист, продуцент и актриса Агнешка Холанд. Днес тя бе удостоена с почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). Събитието се състоя в аулата на академията при тържествен академичен съвет.
„Това, което след Втората световна война ни се струваше като постижение – разширяването на демокрацията, създаването на нови правила в света… всичко това се разшири след 1989 г. в Източна и Централна Европа. Сега обаче преживяваме още по-голяма криза, отколкото кризата на киното. В момента се водят войни, в които не може да има победители. Хората се делят на имащи право на достоен живот и лишени от това право", каза още Холанд.
Отличието ѝ бе връчено от заместник-ректора на НАТФИЗ проф. д-р Пенко Господинов. По традиция той прочете текста, с който се удостоверява почетното академично звание „Доктор хонорис кауза“ на латински и старобългарски.
„Изключително приятно е да се види тази зала, пълна с млади хора, в чест на една изключителна личност в света на киното и въобще на изкуството. Полската режисьорка Агнешка Холанд е сред най-известните и авторитетни кинематографисти. Завършила е кинообразование в именитата Академия за изкуства FAMU в Прага. По време на Пражката пролет през 1968 г. е арестувана заради активната ѝ подкрепа на дисидентското движение в Чехословакия. Дипломира се през 1971 г. и започва работа като асистент на най-големите полски режисьори Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. По средата на 70-те години създава своите игрални и документални филми. До днес е режисьор на 47 филма и сценарист на 31 филма. Има и роля като актриса в 7 филма. За работата си през годините получава общо 65 авторитетни награди и други 69 номинации от най-важните световни кинофестивали и международни форуми", разказа деканът на факултета по „Екранни изкуства“ към НАТФИЗ проф. Радост Нейкова.
Тя допълни, че за дебюта на Холанд в „Провинциални актьори“ – алегория на политическата обстановка в Полша, през 1978 г. тя получава наградата на Международната критика ФИПРЕСИ в Кан.
„Има три номинации на „Златна мечка“ в Берлин и „Сребърна мечка“ за филма „Следа“ през 2017 г. Номинация за „Златен лъв“ получава за филма „Джули отива у дома си“ през 2002 г. във Венеция. „Партитурите на Бетовен“ с Ед Харис в главната роля е обявен за „Най-добър филм“ на фестивала „Сан Себастиан“ през 2006 г. Има две номинации „Оскар“ за „Горчива реколта“ като „Най-добър чуждоезичен филм“ за 1986 г. и за сценария на „Европа, Европа“ през 1990 г. Агнешка Холанд има още номинация за „Златен глобус“ за „Най-добър чуждоезичен филм“ за „Мракът“ от 2012 г. През 2013 г. снима за HBO минисериала „Горещия храст“ за самозапалването на студента Ян Палах при окупацията на Чехословакия през 1968 г.", допълни проф. Нейкова.
Агнешка Холанд благодари за признанието „от цялата дълбочина на сърцето си“.
„Чувствам се малко странно, когато получавам такива отличия, но много обичам моментите, когато влизам в училища, където се учат филми, в университети, в които се учи какво е киното. Става ми много приятно, когато усетя този мирис, този аромат на създаването на филмовото изкуство. Напомнят ми за онзи момент, в който сама взех решение да тръгна по пътя на киното", отбеляза режисьорката.
„Бях много креативно дете и от самото начало знаех, че искам да правя изкуство. Мислех си, че ще стана художничка и наистина рисувах добре… по един детски начин. Когато бях на 15 години се запознах с мой връстник, който беше много талантлив художник. Беше висок колкото мен, но много по-слаб и не ходеше в обикновено училище, а на специални курсове за художници и това рисуване го изпълваше целия. След три месеца, които прекарахме заедно, аз се осмелих да му покажа моите рисунки. Той ги гледа дълго и внимателно в продължение на 40 минути. Аз чаках с огромно напрежение. След тези 40 минути той каза: Никак не е зле, като за жена…“, разказа Холанд.
„Тогава за пръв път се сблъсках с подобно нещо, защото вкъщи моите родители смятаха, че аз мога всичко и никога не съм подозирала, че мога да срещна някакви трудности в професионалната си кариера или с това да бъда творец само защото съм жена. Първата ми реакция беше гневна, а после си помислих, че той е бил прав. За него рисуването е всичко. Аз се интересувам от толкова много неща и може би това не е моят път. Така започнах да мисля какво всъщност ми е нужно, за да мога изцяло да изразя себе си. Едното нещо беше визуалността, а второто нещо беше необходимостта да разказвам истории. Третото нещо беше властта – нуждата да казвам на хората какво да правят", допълни тя.
Холанд посочи, че „60 години по-късно виждам, че нещата не са такива, каквито бяха навремето."
„Преминаваме през една дълбока криза, не само на киното, но и на изкуството изобщо. Затваряме се, всеки е в своя свят и се подчиняваме на това, което се изисква от нас, заради парите, заради това, което ни заобикаля, заради зрителите… Когато гледам и мисля за тази криза ми се струва, че тя не е причинена само от външни причини, например от промяната на технологиите или начина, по който се дистрибутират филмите. Причините са някъде дълбоко в нас. Особено в Европа, където създателите на кино са се превърнали в едни мързеливи котки, които просто се греят край камината", каза в обобщение режисьорката.
Сред присъстващите на тържествената церемония бяха председателят на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров.
Както БТА писа, почетната награда за цялостен принос към изкуството на кинематографията бе връчена на Агнешка Холанд от Силви Вартан на кино-литературния фестивал „Синелибри".