По думите му въпрос на възпитание на нашите млади поколения е те да заобичат класическата музика.
„За съжаление това отдавна е изпуснато. Работя много често в Азия и искам да ви кажа, че публиката там е 70-80 процента само от млади хора", каза маестро Балев. Според него трябва да се направи така, че младото поколение да осъществи контакт с класическата музика, да се намери начин и средства то да чуе за нея.
„От моя личен опит знам, че хора, които никога не са били на класически концерт, когато съумеят да се докоснат до нашата музика, до това, което ние правим, на тях им харесва. Важното е да ги привлечем да дойдат и да съберат собствения си опит в това, което правим. Няма да стане по друг начин", каза още диригентът.
Маестрото коментира и навлизането на изкуствения интелект, който вече композира и генерира звук, както и кое е онова специфично човешко „несъвършенство" в живото изпълнение, което никой алгоритъм не може да замени.
„Цигуларят Мариан Краев ми разказа, че в Германия изпълнявали произведение, композирано от изкуствения интелект, което се приело от публиката много добре. Но изкуственият интелект няма как да замени правенето на музика чрез човешката емоция. Музиката ще се движи винаги емоционално и ще изгражда, ще създава емоции у публиката, защото тази емоция идва от изпълнителите и тогава вече нещата отиват на друго ниво", коментира диригентът.
На въпрос какви други изкуства го вдъхновяват освен музиката, той заяви, че едно от тях е поезията. „Поезията винаги ме е вдъхновявала много. Където и да живея, винаги имам при себе си много поезия, особено българска", каза маестро Балев.
След Русе той ще се върне в Германия. „Връщам се в Германия за няколко дни, за да си поема уроците със студентите ми, а в края на месеца заминавам за Франция, където ще работя с моя оркестър по нова симфонична програма. Най-важното, на което искам да науча моите студенти, е да изграждат представата и концепцията си за едно произведение без наслагването на впечатление от записи", обясни още диригентът.
Маестро Балев каза, че една от причините да съществува вече 65 години международният фестивал „Мартенски музикални дни" е любовта на русенци към класическата музика и на изградената традиция за класическа музика в Русе. „А също и на драматургичната концепция и работата на отговарящите за оформянето и изграждането на фестивала, на първо място в лицето на Ива Чавдарова", посочи маестро Балев.
Шейсет и петото издание на фестивала „Мартенски музикални дни" ще предложи до 29 март тази година срещи с известни артисти, оркестри и ансамбли от България и още 10 държави. Част от чуждестранните изпълнители гостуват за първи път в страната ни.
„Мартенски музикални дни" е една от най-старите фестивални сцени в България. Основан през 1961 година и организиран от Община Русе, всяка година музикалният форум превръща града в място за срещи на елитни артисти от световната и европейската музикална сцена. Музикалният форум се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, а БТА е сред основните медийни партньори.