Тридесет нобелови лауреати се обявиха против използването на ядрени оръжия

Тридесет нобелови лауреати по физика и химия от повече от десет страни отправиха призив срещу употребата на ядрени оръжия. Това стана в заключителния ден от 73-ата среща на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, съобщи пресслужбата на Срещите на нобелови лауреати в Линдау. 
Изявените учени в областта на физиката и химията участваха в традиционната среща с над 600 млади изследователи от цял свят, която тази година се проведе от 30 юни до 5 юли в германския град Линдау на брега на Боденското езеро и бе посветена на физиката.
В днешния фрагментиран и поляризиран свят съществува значителна вероятност случайно или преднамерено тези ужасни оръжия да бъдат използвани с вероятност да се сложи край на човешката цивилизация, каквато я познаваме, се казва в текста на „Декларация от Майнау 2024 за ядрените оръжия”. Декларацията бе подписана на остров Майнау в Боденското езеро, където традиционно се провеждат заключителните сесии на Срещите на нобеловите лауреати в Линдау. 
 „Ние, долуподписаните учени от различни страни, с различни вероизповедания и различни политически убеждения, призоваваме народите и лидерите по света да се вслушат в предупреждението ни и да предприемат действия, за да предотвратят тази катастрофа”, се посочва в Декларацията от Майнау.
В документа се припомня, че през юли 1955 г. 18 нобелови лауреати по време на срещата в Линдау излизат с декларация, с която предупреждават света за огромната опасност, която представлява разработването на ядрени оръжия, даващи на човечеството инструмент за самоунищожение.
В следващите десетилетия броят на страните, притежаващи ядрени оръжия, както и броят на ядрените заряди и тяхната унищожителна сила, се увеличиха десетократно, заявяват нобеловите лауреати, подписали тазгодишната декларация.
Инициативата за първата декларация е на германските учени, носители на Нобелова награда, Ото Хан и Макс Борн, разпространена е на 5-ата среща на нобеловите лауреати в Линдау (11-15 юли 1955 г.) и е представена на остров Майнау на 15 юли 1955 г. Първоначално декларацията е подписана от 18 нобелови лауреати. В рамките на една година броят на поддръжниците й нараства до 52-ма нобелови лауреати. Втората "Декларация от Майнау за 2015 г. относно изменението на климата" първоначално е подписана от 36 нобелови лауреати в деня на закриването на 65-ата среща на нобеловите лауреати в Линдау на 3 юли 2015 г. и е предадена на президента на Френската република по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP21) в Париж, припомнят от пресслужбата на нобеловите срещи в Линдау.
Предложението за тазгодишната декларация е направено в последния ден на 73-ата Среща на нобелови лауреати в Линдау на остров Майнау и е подписана от всички присъстващи нобелови лауреати. Сред тях са Ан Л'Юийе (Нобелова награда за физика за 2023 г.), Ален Аспе и Антон Цайлингер (Нобелова награда за физика за 2022 г.), Райнхарт Генцел (Нобелова награда за физика за 2020 г. ), Дидие Кело (Нобелова награда за физика за 2019 г.), Жерар Муру и Дона Стрикланд (Нобелова награда за физика за 2018 г.), Константин Новоселов (Нобелова награда за физика за 2010 г.), Дан Шехтман (Нобелова награда за химия за 2011 г.), Ада Йонат (Нобелова награда за химия за 2009 г.) и други.
Декларацията представи Дейвид Грос, отличен с Нобелова награза за физика за 2004 г. заедно с Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните. 
В дните на форума в Линдау нобеловите лауреати обсъждаха с младите учени потенциала на квантовите технологии, изследването на черните дупки и екзопланетите, влиянието на физиката върху структурната биология, както и етични теми като красотата на науката и запазването на доверието в науката на фона на настъплението на изкуствения интелект.