Трънчани участват в изграждането на павилионите на първото издание на Пловдивското изложение, състояло се през 1892 г.

Трънски майстори дюлгери участват в изграждането на павилионите на първото издание на Пловдивското изложение, състояло се през 1892 г. Това каза началникът на "Държавен архив" (ДА) - Перник Станислава Георгиева по повод представянето на априлския брой на тема "България и световните изложения". 
Тя разказа, че подготовката за изложението започва две години по-рано. Тогава сто трънчани са поканени да участват в процеса на строителството. Те работят редом до известни за времето си европейски инженери и архитекти. Трънчани изпълняват дейностите за ограничено време, с което спомагат за доброто представяне на страната ни не само пред българските граждани, но и пред чуждестранните гости, пристигнали специално за събитието. 
Според Георгиева първото изложение в Пловдив е своеобразен дебют на България пред европейската и световна общност, чрез който тя желае да представи не само своята селскостопанска продукция, но и характерните си занаяти, произведения на изкуството и др. Самото събитие надминава очакванията. То трае два месеца и половина и е посетено от над 160 хил. души. Заедно с павилионите на изложителите са изградени още множество зелени площи и фонтани. 
Участие в първото пловдивско изложение вземат и занаятчии от тогавашната Трънска околия, в чийто предели влизат Трънско, Брезнишко и Царибродско. Общият брой на населението им наброява около 90 хил. души.
На откриването на изложението в Пловдив през 1892 г. е поканена да присъства и трънска делегация, която се оказва една от най-многобройните. Водена е начело от младия окръжен управител Васил Попов и просветният, и обществен деец Тако Пеев. Според различни информации тя е съставена от между 2 и 3 хил. души. Те са представители на различни слоеве на обществото - ученици, учители, свещеници, общественици и др. Трънската делегация посещава Пловдив в рамките на три дни - от 28 септември до 2 октомври 1892 г. Дотам те пътуват с влак от гара Драгоман. 
Трънският край няма свой собствен павилион, където да излага своите стоки. Изложители от окръга представят продукцията си в отделни сгради и на различни места. На изложението в Пловдив регионът ни показва житни култури, дребен добитък, домашни птици, изделия от дърво, грънчарски съдове, килими, строителни материали и др. Показани са и характерните традиционни облекла, сред които белодрешковската мъжка носия и женският трънски литак. Околията ни впечатлява гостите със самобитността на костюмите си. Това кара директора на пловдивското изложение Михалаки Георгиев да ги посрещне с думите: "Нашите бодри трънчани, които от края тъй живо се интересуваха и тъй енергично работиха за изложението, има защо да се въодушевяват повече от нас. Нашите братски гости съзидаха със своите ръце повечето здания от изложението. Те помогнаха да се представим пред света и с това, че имаме у дома си способни и бързи ръце за градежно изкуство".  
Станислава Георгиева поясни още, че осемдесет и трима са били изложителите на стоки от Трънския край в първото българско изложение. Присъдени са ни и 26 отличия (три златни, четири сребърни и 18 бронзови медали и дипломи). Един от изработените килими от Царибродско, по средата на който е изобразен гербът на България, също е сред наградените със златен медал.
Началникът на ДА - Перник припомни и за друг любопитен факт свързан с региона. През 1907 г. на Световното изложение за полезни изкопаеми в Лондон, Брезнишката желязна вода е удостоена със златен медал и диплом. Първите проучвания за качествата ѝ са направени още в далечната 1899 г. Осем години по-късно брезничани изпращат три дамаджани с желязната вода на изложение в английската столица. Същата е изследвана и отличена заряди ценните си физико-химични свойства. Днес златният медал се съхранява от Община Брезник. Като градска легенда се носи мълвата, че заедно с трите дамаджани е пътувала и четвърта, която е била пълна с ракия от джанки. Брезничани твърдят, че тя също е наградена, но със сребърен медал. Категорични доказателства за това обаче няма. Инициатор за изпращането на Брезнишката желязна вода в Лондон е местният лекар от Брезник Михаил Васев. Данните за това се срещат във фонда на Михаил Георгиев - адвокат от Брезник и баща на краеведа Вера Георгиева. Документите с направените проучвания на качествата на желязвата вода са предадени от дъщеря му за съхранение в ДА - Перник.
Гости в Националния пресклуб на БТА в Перник бяха Цветелина Горанова - студент по "Медицина" в СУ "Св. Климент Охридски" и Миглена Георгиева - студент по "Португалска филология" в същото висше учебно заведение. Заедно с тях присъства и д-р Десислава Александрова - университетски преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" Благоевград.