Вестник „Труд“ не е просто вестник. И ако използвам клише – вестник с главно „В“. Това каза главният редактор на изданието Петьо Блъсков по повод 90-годишнината на изданието, която се навършва днес.
По думите му тази годишнина означава, че това е вестник с изключителна жизненост и жизнеспособност. Това е сложен вестник – сложен като битие, и колкото и да е сложен, оцелява вече толкова години. Блъсков уточнява, че в историята на изданието има различни периоди. В началото излиза като синдикално издание, което след това е спряно.
През 1946 г. вестникът е възстановен от тогавашната власт. В онези години трудно можеше да има медия, несвързана с комунистическия режим, но „Труд“ беше сред по-умерените издания. Периодът от 9 септември 1944 г. до 1990 г. може да се определи като време, в което „Труд“ беше профсъюзен вестник, припомня Блъсков.
След 10 ноември 1989 г. „Труд“ премина през сложен период, свързан със собствеността и политическата ориентация, и стана частен вестник. Група колеги го закупиха и той продължи да изпълнява ролята си на защитник на интересите на служителите и работниците. Впоследствие се утвърди и като силен репортерски вестник, който разработва сериозни обществени проблеми. В редакцията работеха журналисти от много висок калибър, които оставиха трайна следа. Сред тях са Дамян Обрешков, Борислав Панов, Любен Генов, Тошо Тошев, отбелязва главният редактор на изданието.
Безспорно 10 ноември 1989 г. беше ключов момент не само за „Труд“, но и за цялата българска периодика. Характерното е, че „Труд“ е единственият всекидневник от времето преди 10 ноември, който успя да се запази и да се развие. Много други издания постепенно изчезнаха, казва Блъсков.
В рамките на няколко години след промените „Труд“ се утвърди като силен, полифоничен, политически неангажиран всекидневник. Но вестникът запази относителна стабилност и това му помогна да се развие. Конкуренцията с новите издания също изигра положителна роля – тя стимулира по-висок професионализъм. Свободата след промените даде възможност журналистите да упражняват професията си в по-пълна степен, допълни той.
ДУМИТЕ ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА
„Има една латинска поговорка: Verba volant, scripta manent – думите отлитат, написаното остава. Изключително трудно е правенето на информацията на хартия, най-вече по отношение на реализацията“, казва Блъсков. Той уточнява, че в България тази трудност се увеличава от няколко фактора – огромната инертност на аудиторията и пренасочването ѝ към електронните медии, особено към сайтове, които често функционират повече като клюкарски, отколкото като информационни институции.
По думите му това отнема публика от печатните издания. Предимството на „Труд“ е в аналитичността. „Да, имаме и електронен сайт, но аналитичната дълбочина остава функция на хартиеното издание. Стремим се да спазваме стандартите на добрата журналистика и да избягваме крайности и обслужване на поръчки“, казва още главният редактор на вестника.
В Европа печатните издания продължават да имат стабилно място, включително благодарение на ясни и устойчиви източници на финансиране. „Българската икономика, българската индустрия се отдръпна от медиите, с изключение на телевизиите и някои клюкарски сайтове, които са любими на големите рекламодатели“, посочва той. Това е лоша тенденция, уточнява Блъсков.
С навлизането в детето десетилетие на вестника главният му редактор казва, че най-важното е да го има. И ако го има, нека да изглежда така, както изглежда сега, с всички други елементи от развитието на техника, наука, мислене, процеси в обществото. Това ще бъдат нещата, с които той ще се занимава, както досега, прогнозира Петьо Блъсков.
Брой 1 на в. „Труд“ излиза през 1936 г. Изданието започва да излиза като орган на Българския работнически съюз. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза като в. „Знаме на труда“ на създадената на 16 септември 1944 г. работническа организация Общ работнически професионален съюз (ОРПС). От 15 септември 1946 г. е преименуван на в. „Труд“, орган на ОРПС (от 18 декември 1951 г. – Централен съвет на професионалните съюзи (ЦСПС); от 10 март 1972 г. – Български професионални съюзи (БПС); от 25 ноември 1989 г. – Независими български професионални съюзи). От 9 март 1992 г. вестникът се издава от „Медиа холдинг“ АД. От 3 януари 1994 г. вестникът се нарича „Дневен труд“, а от 1 януари 2009 г. – „Труд“.