Трудно се балансират източниците на вдъхновение, каза за БТА писателката Джули Кагава

Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза пред БТА американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.
Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".
"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".
Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отговорът на фолклора е желязото. Страхуват се от желязото. То не им харесва, не харесват докосването му. Затова си помислих - ако има феи, на които това да не им влияе, как биха изглеждали... "Железните феи" се родиха от тази идея", разказа Кагава.
Източник на вдъхновение за нея са и ролевите игри като "Подземия и дракони". Авторката играе ролеви игри всяка седмица. "Влизането в роля е силно вдъхновяващо за мен". Любимата ѝ игра е "Легендата за 5-те пръстена". Тя казва, че ако някоя от нейните собствени книги послужи за основа на ролева игра, би предпочела това да е "Железните феи".
Джули Кагава признава, че подхожда по много сходен начин при писането и воденето на ролева игра. Когато самата тя не е играч, адаптира играта към персонажите, които ще имат главните роли, също като при писане.
"Разликата е, че никога не знаеш какво ще направят играчите", обясни писателката през смях. 
Според нея е трудно да се балансират отделните източници на вдъхновение. В случая с поредицата "Сянката на лисицата" се вдъхновила от аниме. "Исках да превърна аниме в книга. А кицуне ( митична лисица и главна героиня от "Сянката на лисицата" - б.а.) е любимото ми японско фентъзи същество. Обичам фолклора, свързан с кицуне. Харесвам целия японски фолклор. Затова се опитах да включа колкото може повече от него и да напиша добра история", каза Кагава.
Влиянието на анимето в творчеството на американката не се ограничава до "Сянката на лисицата". В "Железните феи" писателката също е вдъхновена от японска анимация. Изключение е само "Кръв от рая". "Тази поредица е много по-мрачна", отбеляза писателката.
Ако можеше да адаптира някоя от книгите си и да я превърне във филм, Кагава казва, че той няма да е игрален, а аниме. И най-вероятно би избрала "Железните феи" - първата книга, която е написала. Авторката иска да се превъплъти и в герой от тази поредица, макар и за ден. "Много бих се радвала да посетя Нивганигде (страната на феите от поредицата - б.а.). И ако трябваше да избирам персонаж, щеше да е някой като Грималкин", признава тя. Джули Кагава казва, че не би искала да попадне в свят като описания в "Кръв от рая". "Вероятно бих умряла много бързо. Прекалено е страшно", отбеляза писателката.
Джули Кагава прави в книгите си препратки, които не винаги се забелязват от читателите. Една от любимите ѝ "изненади" е срещата с каменните статуи-пазители, които героите от "Сянката на лисицата" срещат в пещера. Те препращат към "Записки за Хейке" ("Хейке моногатари"), епичен роман от 14-век. Препратки има и в "Сянката на лисицата".
На въпрос коя нейна книга е най-подходяща за читатели, които не са запознати с творчеството ѝ, авторката препоръчва "Сянката на лисицата", а на тези, които обичат дракони - "Нокът".
"Писането е умение, което трябва да се практикува, за да стане по-добро. Не можете да седнете на пианото още първия ден и да свирите Моцарт - трябва да се упражнявате. С писането е същото. Трябва да практикувате писането, за да станете по-добри в него", е съветът на Джули Кагава към начинаещите писатели.