Целта на християнския живот е да придобием смирението и благодатта на Христос, каза отец Христо от плевенския храм „Свети Николай“

Целта на християнския живот е да придобием смирението и благодатта на Христос. Без нея ние не можем да живеем с Бог, тя е живот. Това каза в проповедта си отец Христо от плевенския храм „Свети Николай“ след неделното богослужение.
Във втората подготвителна неделя за Великия пост се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.
Тази притча е актуална, откакто съществува човечеството. Тя може да донесе утеха на много грешници, а и да смири мнозина като горделивите фарисеи, роптаещи против божието милосърдие, което Господа Исус проповядвал към грешниците, каза отец Христо. Той посочи, че в притчата бащата е Бог, а завърналият се блуден син е човечеството, отдалечило се от Бога.
Възгордяло се то и започнало да строи Вавилонска кула в своето безумие, прахосало наследството си – не материалното, а духовното. Настанал глад не за хляб, а за словото Божие. Хората се предали на чужди властелини – дявола, който ги подтиквал към душевния глад. Узнали заблудата си, те пожелали да се върнат при Отца, който ги приел, каза още отец Христо. 
Той допълни, че притчата се отнася и към всеки човек, който се отдалечава от божия закон, от църквата и потъва в грехове. По думите му големият син от притчата е атеистичният човек, който желае да живее безгрижно, далеч от Бога, да роптае и завижда, да не цени любовта на Отеца. 
Ако хвърлим поглед на нашия живот, ще видим, че повече или по-малко сме се отдалечили от Бога и напомняме блудния син, затова да дойдем на себе си и се върнем при небесния отец, да не забравяме, че не за погибел сме създадени, каза още отец Христо. 
Дървото, за да покаже, че в него има живот, дава листа, цветове и после плод. Така и външното благопочитание е необходимо за духовния живот на човека. Той да идва в храма, за да пали свещичка, да кичи образа на иконата с цветя, но и да вика с думите на църковната песен „Господи, преди да дойде краят ми, за да не загина, спаси ме!“. Всички знаем, че сме временни на този свят, затова да мислим и да се потрудим и за вечния живот, за да заслужим милостта на Бога, каза още свещеникът.