Туристът живее, за да се наслаждава, да се забавлява и да се образова, казва пред списание ЛИК социалният антрополог доц. Харалан Александров

„Туристът е особена форма на човек, който живее, за да се наслаждава, за да се забавлява, но в някакъв смисъл и да се образова“, казва в интервю за августовския брой на списание ЛИК социалният антрополог доц. Харалан Александров. 
Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) през този месец е на тема „130 години организиран туризъм в България“. На 27 август 1895 г. е поставено началото на организирания туризъм в България с поход до Черни връх, иницииран от писателя и общественик Алеко Константинов. 
Тематичният брой на списание ЛИК ще бъде представен на 1 септември (понеделник) като част от програмата на 41-вото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Събитието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина. 
Пред изданието антропологът Харалан Александров коментира, че туристите постоянно търсят нови забележителности, които да видят и до които да си направят селфи. Пред ЛИК той разказва за някои от съвременните тенденции в туризма, които показват необходимостта от идентичност и корени и които говорят за очакванията и нагласите на съвременните туристи.
Харалан Александров е и публицист, преподавател в Нов български университет. Научните му интереси са в областта на социалната антропология, социалната политика и организационните изследвания. „Познавам туризма само в качеството си на човек, който се занимава с регионално развитие, а в някои малки общини, които разполагат с културни, природни или други забележителности, туризмът е важна част от индустрията и икономиката“, казва той в началото на нашия разговор. 
По думите му България е много богата територия, в която всеки може да намери това, от което има нужда. Той посочва някои видове туризъм, развиващи се у нас – сред тях са кулинарният, виненият, конгресният, поклонническият, както и различни нишови форми на туризъм, които стават форма на живота. Антропологът разказва как е изглеждал туризмът у нас преди 1989 година и как се е променил след това. 
Пред списание ЛИК Харалан Александров коментира съвременната тенденция да се наслагват наративи върху останките от миналото, която цели да задоволи еволюцията на туристическите потребности.
КОРЕНИ И ИДЕНТИЧНОСТ
„От гледна точка на местното развитие туризмът е много важно нещо“, посочва доц. Александров и допълва, че през последните години общините откриват способи, с които да си сътрудничат с държавата и да развиват туризъм в своите райони. Един от плюсовете, които следват от това, е, че се спира процесът на депопулация, което е от значение за местното население. 
„Всички общини в един момент пожелаха да имат паметници, които да показват и с които да се гордеят. Започнаха да инвестират в тях. Същото направиха и доста предприемачи. Дори има места, където се съревновават традиционните забележителности с нови обекти, в които е инвестирано от страна на бизнеса. И понякога не е ясно кой печели в съревнованието“, казва антропологът. Като примери за подобни изградени паметници в съвремието той посочва Пантеона на българските войводи около село Райовци в Еленския Балкан или станалия популярен като „Исторически парк“ туристически атракцион до Варна. Харалан Александров разказва, че е виждал хора, които се умиляват и се просълзяват, когато посещават тези обекти. По думите му те са качествено построени от бетон и камък, но представляват материализирана версия на миналото, която няма нищо общо с него. „Това е, така да се каже, ретроспективно проектирана фантазия за великата българска история, която доста произволно се опира на отделни исторически факти или митове“, казва той. „Но отговаря на тази огромна потребност от връщане назад към корените, от произвеждане на някаква позитивна идентичност в един, общо взето, разпадащ се глобален свят, в който се провали идеята за глобалния човек, можещ да обитава света без идентичност. Видимо това не работи и общността отговаря с такъв тип – донякъде спекулативни, донякъде имитативни, донякъде манипулативни, но със сигурност много търсени отговори от този порядък“, подчертава антропологът. 
Доц. Александров разказва, че през последните 10-15 години успоредно с тази тенденция се възстановяват и остатъците от българското антично и средновековно културно наследство благодарение на проекти, финансирани от Европейския съюз. По думите му по този начин общините се опитват да направят това, което се е случило в Европа през XIX век. Тогава, по времето на Индустриалната революция, се появява Романтизмът като алтернатива на Модернизма и на Класицизма. „Копнежът по Античността, или в случая по готиката и Средновековието, водят до появата на забележителни готически паметници, но построени със средствата на модерната индустриална цивилизация – това е Викторианската епоха и около нея“, казва ученият. По думите му огромна част от замъците са всъщност от XIX век, а се представят като готически. Той смята, че нещо подобно правим и ние с разказа за някои от нашите старини. 
Харалан Александров коментира и още една съвременна тенденция – възстановките. Според него те са част от голямото постмодерно връщане към идентичността, в което всеки може не просто да се въобрази, а понеже е достатъчно заможен – и да се въоръжи и облече като хайдутин, башибозук, юнак, част от руската освободителна армия или каквото пожелае. След което по повод на някое историческо събитие, да се включи във възстановката му. „Има цяла общност от хора, които живеят през това. И, разбира се, това е доста забавно за чужденците, които се появяват там и снимат“, смята антропологът. 
НАСЛАГВАНЕ НА НАРАТИВИ
Харалан Александров разказва и за обекти, които стават туристически привлекателно място, но се движат на границата между въображаемото, историческите факти и потребностите на туристите. Като пример дава крепостта на граф Дракула около Свищов, за която вече има цяла легенда. 
Според антрополога се е появила много специфична категория туристи, които имат ненаситна потребност от забележителности – не просто да разглеждат „камъни“, а искат нещо повече, искат шоу или дигитално добавена реалност. Той разказа за навлизането на своеобразни дигитални гидове, които помагат не само да се научи повече за забележителностите, а и да се види повече от тях. „Тези неща стават задължителни. Там, където не са направени, се налага да бъдат направени, защото туристите вече ги очакват. Тоест има еволюция на туристическите потребности. Организаторите на съответните забележителности се стремят да отговорят на тези потребности“, казва доц. Александров. По думите му благодарение на това върху материалния пласт – от камъни и археологически артефакти, се налага да бъде насложен, да бъде надстроен и дигитализиран пласт, който е и много по-интерактивен.  
Ученият допълва, че въз основа на това, което е останало след всички бурни векове на история тук, върху артефактите се наслагват наративи. Тези наративи може да бъдат обличани в допълнителни артефакти, а всичко това да бъде опаковано по начин, който да бъде достъпен за бизнеса и да привлича туристи. 
ПЪТУВАНЕТО КАТО КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ
На въпроса дали пътуването е културна дейност, Харалан Александров отговаря:  „Разбира се, че е културна дейност, доколкото прави възможен досега до тези истории, артефакти и културни паметници.“ Според него дефиницията на културен паметник е „хлъзгава“. „Очевидно възникват нови паметници, които биват разказани много често като стари или като установени стари, но така или иначе това е много добър повод хората да започнат да четат и да се образоват“, казва той. 
По думите му България е много богата територия, в която всеки може да намери това, от което има нужда. Той посочва различни видове туризъм, развиващи се у нас – сред тях са кулинарният, виненият, конгресният, поклонническият, както и различни нишови форми на туризъм, които стават форма на живота. „Има и чисто екологичен туризъм, който е нещо като антикултура – един вид бягаш от културата, бягаш от цивилизацията, което е форма, разбира се, на цивилизационно завръщане. Той е такъв цивилизационен жест поне от времето на Русо – завръщане към дивото и към първичното“, казва ученият. 
По думите му туризмът има културно значение. „Той едновременно е потребление и производство на култура. Потребление – дотолкова, доколкото туристите искат да видят нещо интересно и да му се зарадват, а същевременно туристическата индустрия започва да поражда и да произвежда такива артефакти, за да отговори на търсенето“, казва доц. Александров. Според него в този смисъл това е един късномодерен или постмодерен процес на окултуряване на физическото пространство. При него има постоянен процес на преоткриване на нещо, което винаги е било там, но не е било значимо, а сега се оказва интересно и важно. „Туристът е особена форма на човек, който живее, за да се наслаждава, за да се забавлява, но в някакъв смисъл и да се образова. И който постоянно търси нови и нови забележителности, които да види, да докосне и, разбира се, да си направи селфи и да се похвали после“, споделя антропологът.
„Ние вече сме съвсем категорично в типа пътуващо общество“, казва Харалан Александров. Той описва неврозата на късната модерност като „невъзможност да стоиш дълго на едно място, да извършваш рутинна работа, да посветиш живота си и да намериш смисъл в това да произвеждаш нещо или да бъдеш в офис и да обслужваш хора“. „Смисълът на живота, щастието, радостта да не е в работата – това е съвсем ясно. Малцина са щастливите хора“, споделя ученият. Според него, тъй като нарастват  свободното време и благоденствието, голямата част от хората искат да бъдат някъде, да правят нещо, да виждат нови места, да срещат нови хора – те за това живеят.
По думите му постмодерната невроза по същество се състои в отсъствието на голям универсален разказ, който да организира стройно живота и да му даде смисъл. „Налага се сам всеки път отново и отново, всеки ден, най-вече през всяка ваканция, да осмисляш изобилието от свободно време, което не е заето от борба за оцеляване, тоест – от скучна работа, и трябва да го запълниш с някакви вълнуващи преживявания“, казва Харалан Александров. По думите му, тъй като нямаме в момента или поне не е популярна концепцията за спасението на душата, която е осмисляла живота на по-голямата част от нашите християнски предци, налага се нещо друго да се измисли, за да нямаме чувството, че сме напълно безполезни в този свят. „Туризмът решава този екзистенциален проблем, по, общо взето, приличен начин“, смята социалният антрополог. Той допълва, че наблюдава хората и е забелязал, че след като поседят някъде, срещнат се със себеподобни и видят нови неща, започват да изпитват ентусиазъм, чувство за блаженство и благополучие. След което отново могат да влязат в „месомелачката на късномодерната капиталистическа икономика“, казва ученият. По думите му така туризмът има и терапевтичен ефект. 
Антропологът коментира един от типовете в типологията на съвременните персонажи – това е номадът. По думите му тъмната му версия е емигрант или бежанец, който е изкоренен, маргинализиран, отхвърлен и изключен. Докато светлата, жизнерадостната страна на номада, това е туристът – богатият или достатъчно заможният номад, който може да се шляе. Доц. Александров припомня и че само преди век възможностите за туризъм не са били такива, каквито са днес. „На практика до Първата световна война, допреди 100 години, е било така – единствената форма на мобилност е била военната. По думите му огромна група хора за първи път са пътували и са виждали нови места и хора, защото са били включени във военните действия. Той изрази надеждата този етап от историята да не се повтаря. 
ТУРИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 1989 ГОДИНА
На въпроса как са изглеждали туристическите практики в България преди 1989 година и как изглеждат те днес, Харалан Александров отговаря: „Преди бяха много институционализирани, подредени и интегрирани в политиката на държавата. Която беше веднъж насочена навътре – към обществото, и втори път – към външни туристи. Вътрешният туризъм даже не беше толкова туризъм, колкото много се препокриваха социалната политика с туристическата“, казва той. По думите му тогава туризмът е имал възпитателни цели. Особено младите поколения с възпитателно-идеологическа цел са водени да видят всички важни паметници и забележителности, свързани с националноосвободителните войни от българската история и от фашистката борба. Всяка ваканция децата отиват в някой музей или с автобус организирано ги видят до някой паметник. 
„Изглеждаше като туризъм, но си беше част от политиката за възпитание и индоктринация, която тогавашният режим съвсем неотклонно следваше“, казва доцентът. „Друга група туристически маршрути, които бяха оформени, имаха отношение към здравето и спорта“, допълва той. Като пример дава маршрута по билото на Стара планина от Ком до Емине. Според него в този случай е трудно да се сложи граница между спорта и туризма, тъй като, от една страна, е ходене в планината, а от друга – е туризъм, тъй като се преминава от хижа на хижа. 
Харалан Александров припомня и че преди 1989 година е имало политика населението да ходи на море, за да си почива. „Има система от почивни домове и ведомствени станции към всички големи държавни институции и към предприятията, които осигуряваха почивка и това беше част от доктрината“, казва той. Ученият коментира, че  през 60-те и 70-те години това се случва в цяла Европа, когато се появяват няколко неща, едно от които е т.нар. ваканция. По думите му тъй като капиталистите трябва да удържат на натиска на социалистическия лагер и да покажат някаква загриженост за пролетариата, а не просто да го експлоатират безмилостно. „И тук се появява тази идея за по-кратката работна седмица – шестдневна и петдневна дори, появява се съботата като втори почивен ден. Появяват се една или две седмици отпуск – нещо невиждано и нечувано. И, разбира се, появява се личният автомобил, който е пряко свързан с отпуската, защото, за да можеш да си го купиш и да имаш мотив, ти трябва да можеш да го караш. Това е прочутият „Фолксваген“ (костенурка) в Германия или малкото „Пежо“ във Франция“, разказва доц. Александров и допълва, че така започва едно невиждано пътешествие. 
Според социалния антрополог масовизацията на туризма настъпва по едно и също време и в България, и в Европа. „Допреди 70 години можеш да си позволиш да практикуваш туризъм, ако си аристократ или си богат и имаш свободно време. Изведнъж става масов“, казва той. Допълва, че тогава започват тълпи от хора да се изсипват по морето, което продължава през годините със свръхзастрояването му. 
Харалан Александров казва, че ако преди 1989 година туризмът е много повече социален и държавно контролиран, то в периода след промените в последните 30-ина години става повече бизнес и икономически мотивиран. 
Той допълва, че през последните години новото, което забелязва, е появата на СПА  туризма, който се оказва много популярен сред високата средна класа и става част от живота на представителите й. „Вече има такива маршрути, те пък са интегрирани със здравето. Виждате как туризмът се докосва до различните сфери – здравеопазване, образование, индустрия и т.н.“, споделя антропологът. По думите му, тъй като се създава идеята, че ако си от тази класа, значи трябва да ходиш на СПА, туризмът придобива и класов смисъл. „В новите условия туризмът започва да има характеристиките на социална практика, която поддържа и възпроизвежда съсловните различия и лайфстайлът на различните класи“, казва той.  
РЕКЛАМА НА ТУРИЗМА
На запитването какво трябва да съдържа рекламата на туризма ни, за да привлича повече почитатели на отдиха у нас, Харалан Александров заявява, че този въпрос трябва да се изследва. „Според мен трябва да бъдат изследвани дори вкусовете на потребителите. Трябва да се направят дори анкети и интервюта с хората, които идват. Да не разчитаме на нашето въображение, а да разберем какво е това, което те очакват. Най-лесният начин е да се прихванат тези групи от различните категории туристи, които постоянно летят насам-натам“, казва той. Посочва, че подходящо място, където да бъдат открити, са чартърните полети от Бургас и Варна. 
 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. 
Августовският брой на тема „130 години организиран туризъм в България“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/59.