Творчеството на художничката Стефанка Стойчева ще бъде представено в Казанлък в ретроспективната изложба "Погледни ме"

Ретроспективната изложба на Стефанка Стойчева „Погледни ме“ ще бъде открита в Художествената галерия в Казанлък на 17 юли, съобщи за БТА директорът на културния институт д-р Пламен Петров, който е и куратор на експозицията. Тя ще бъде разгърната в четири различни пространства в централната сграда на галерията и в нейните филиали - къща музей „Дечко Узунов“ и къща музей „Ненко Балкански“. Изложбата ще открие председателят на Съюза българските художници Любен Генов.
Това е първият по рода си опит за цялостно оглеждане на творчеството на едно от най-ярките живи артистични присъствия в Долината на розите, имащо вече своето място в разказа за историята на българското изкуство през последните пет десетилетия, посочи д-р Петров. В експозицията са включени творби от фондовете на Националната галерия в столицата, Софийска градска галерия, Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“, галериите във Варна, Димитровград, Ловеч, Раднево, Разград, Сливен, Стара Загора и Търговище, както и от частни колекции.
Изложбата представя творби от професионалния път на Стефанка Стойчева, които се въздигат срещу ни като свидетелства за една изключителна и естествена емоция, оставаща непокътната от вихрите на живеенето, коментира д-р Пламен Петров. По думите му „въоръжена с акробатичност на дете, с хладнокръвие на хирург, с лекота на глухарче, със сърце на птица, със страст на куртизанка, с чувствителност на философ, и до днес тя търси в изкуството си невидимото за очите. Стефанка Стойчева рисува бавно, трудно дори“. Авторката често се връща към една и съща тема и мотиви, към едни и същи композиционни решения и преповтаря цели свои картини. Често се връща и към някое старо, завършено вече платно, за да нанесе поредната нова промяна и това нестихващо дописване в творчеството и продължава и до днес.  Според куратора това е нещо „като избор, като травма, като обяснение в любов, като хладен стон, като тих поетичен, но не сантиментален зов - "Погледни ме!“
В изложените творби публиката ще може както да премине през различните пластически домогвания на Стефанка Стойчева от всички нейни творчески периоди, така и да се доближи до личността ѝ чрез споделени от нея самата по време на подготовката на изложбата мисли за изкуството и живеенето. В експозицията са представени и нейни фотографски опити, в които тя е увековечила образа на сина си Павлин, както и множество рисунки и акварели. 
Стефанка Стойчева израства като момиче от малкия град, влюбено в акробатиката, в света около себе си, в пейзажа, изпълнен с лъкатушещите улички, със силуетите на храма, схлупените къщи, хората. Влюбена е в хоризонта, откриващ се през прозореца, и една растяща пред очите ѝ вишна, посочи още кураторът. "Дървото, което всяка есен ще бъде събличано от студените ветрове, за да може оголено да посрещне зимата, а напролет, като истинско природно чудо, да се възражда за битието си, белязано от неумолимия цикъл на времето. Именно в тези години на първи увлечения, благодарение на срещите си с творчеството на художника Никола Заров, тя ще открие и смисъла на своето съществуване – изкуството", посочи той.
Днес, 72 години след рождението си, художничката споделя - „да вграждам времето в платното и мотива – минута след минута, час след час, ден след ден, година след година. Или да пилея времето си в живеене? Живеенето, подвластно на материята и нейните неумолими закони. Един голям художник беше казал, че когато рисува, времето спира. Вграждам се в платното, фиксирам чувствителността си, за да я съхраня и заявя. Там съм аз. Друго няма значение. Другото не съм го избирала“.
Тя подрежда първата си важна изложба през 1983 година. Тогава вече е дипломирана художничка, понесла отговорността на майчинството, но въоръжена с наученото от  своя преподавател проф. Добри Добрев. Изкуствоведът Георги Геров я определя като „художник на малкия град“- клише, с което той описва не присъствието ѝ на националната ни художествена сцена, а онази чувствителност към малките неща, която големият и космополитен град опустошава безвъзвратно още в детството. Още тогава критиката забелязва, че творчеството на художничката е пропито от една особена поетика, но не литературщина, както настоява самата Стефанка Стойчева. Това са картини, в които „няма приятен колорит, лекота и артистичност на изпълнението, неочаквана образност. Оголени от всичко онова, което наричаме аспекти на формалното изграждане, картините на Стефанка Стойчева имат преди всичко една основна цел – да изразят колкото е възможно по-просто и естествено емоцията“. Оттогава до сега на художничката се е наложило да премине през немалко житейски несгоди, странствания, разочарования, раздели, смърти, влюбвания и обич, които не тя е избирала, но е понасяла в името на избора си да бъде щастлива със своето изкуство. Стефанка Стойчева говори за „житейските си бедствия“ някак хладно, отстранено и винаги благодари, защото това са поредните препятствия, които не е избрала, но трябва да премине, за да посегне към молива, въглена, цветовете и четката. 
Стефанка Стойчева е родена на 13 юни 1952 г. в град Шипка в семейството на Лальо и Марийка Стойчеви. Първите ѝ срещи с изкуството са провокирани от художника Никола Заров. Още от дете се занимава с акробатика и развива специално отношение към собственото си тяло. Средното си художествено образование получава в Казанлък, а сред съучениците ѝ са бъдещите художници Ганчо Карабаджаков, Вихрони Попнеделев и Димитър Лалев. След дипломирането си в Художествената гимназия в Казанлък, като част от първия випуск на специалност „Изобразителни изкуства“ на учебното заведение, основано на 3 юли 1968 г. като филиал на Художествена гимназия – София към Министерството на културата, тя е приета през да учи живопис във ВИИИ „Николай Павлович“. Синът ѝ Павлин Бакар Канара се ражда през 1974 г., а три години по-късно Стефанка Стойчева се дипломира като част от един от най-ярките випуски на проф. Добри Добрев, в който по това време нейни състуденти са Андрей Даниел, Валентин Колев, Милко Божков, Мими Добрева, Николай Каранфилов, Стефан Янев, Стефка Аройо и др. Дипломира се с тематичната композиция „Африкански студенти“. 
През лятото на 1977 г. Стефанка Стойчева взема участие в Международен пленер по живопис във Вършец, където работата ѝ впечатлява художниците Найден Петков и Дечко Узунов, част от журито. Това довежда и до първото ѝ професионално признание – наградата за млад автор. Същата година е разпределена на работа в Стара Загора в градското предприятие „Културен отдих и художествена украса“. През 1978 г. участва с нюрморта си „Сухи треви“ в Общата художествена изложба „Младост – Стара Загора“. Същата година в Общата художествена изложба, посветена на 35-годишнината на социалистическата революция в България и създаването на Българската народна армия, се представя с картината си „Казанлъшка къща“. Отново през есента на 1978 г. е назначена на работа като учител по рисуване в Средното специално художествено училище – Казанлък. Година по-късно взема участие в пленера по живопис, организиран в Казанлък. 
От 1980 г. е на свободна практика, като за целта ѝ е предоставено ателие за работа в известната със стенописите на Иван Милев Стайнова къща в Казанлък. През 1983 г. се включва с две свои творби – пейзажи от Боженци, в организираната Обща художествена изложба на акварела в Търговище. В края на годината осъществява първото си значимо представяне в София в съвместна изложба с Ралица Велчева в клуба на Младата художествено-творческа интелигенция към Народния дворец на културата „Людмила Живкова“. Експозицията е открита от изкуствоведа Георги Геров. На следващата година е удостоена с наградата „Стара Загора“ за високите си творчески постижения, показани в изложбата ѝ в София. През 1986 г., в рамките на  Общата художествена изложба „Ястребино“, организирана в Търговище, представя картините си „Контражур“ и „Черно грозде“. През 1987 г. се подготвя за своя самостоятелна изява в Клуба на дейците на културата в Стара Загора, а на следващата година подрежда и първата си, останала и единствена до днес, самостоятелна изложба в Казанлък. Същата година се явява на конкурс за членство в Съюза на българските художници. Приета е официално през 1989 г. Синът ѝ Павлин напуска страната през 1992 г. 
По повод своята 50-годишнина подрежда самостоятелна изложба в залата на Съюза на българските художници в София, а от 2008 г. се налага да напусне родния си град Шипка и да се установи в село Дъбово, където живее и работи и до днес. През 2014 г. се включва със свои разработки в Третото биенале на рисунката във Велико Търново. Стефанка Стойчева работи предимно в полето на живописта, като се изявява предимно в жанра на пейзажа, портрета и натюрморта. Нейни творби са част от колекциите на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествените галерии в Стара Загора, Варна, Казанлък, Сливен, Раднево, Димитровград, Ловеч и др. Немалка част от творбите ѝ се съхраняват в частни колекции у нас и в чужбина.