Учени изследват връзката между стреса от тежки житейски събития и появата на рак

Отрицателните житейски събития като тежки загуби, разводи и сериозни травми, често се случват в годините непосредствено преди появата на рак и това кара учените да търсят причинно-следствена връзка, съобщава „Дейли мейл“. 
Изследователи се опитват да установят как стресът може да отключи заболяването и дали тежките житейски събития могат също да повлияят върху клетките. Въпреки това до момента фактическите доказателства не са убедителни. Британската организация за изследване на рака (CRUK) дори смята, че връзките не само не са доказани, но може да не са нещо повече от мит.
Но нивата на стрес се повишават, а броят на британците с онкологични заболявания се очаква да нарасне с една трета и да достигне 4 милиона до 2030 г. Така според някои експерти по раковите заболявания новите данни за въздействието на стреса и тежките травми върху организма означават, че вероятно има връзка между двете.
„Има много постижения в тази област и не мисля, че можем да изключим влиянието на стреса върху рака“, каза професор Мелани Флинт от университета в Брайтън, която изучава влиянието на хормоните на стреса върху рака. „Моето мнение е, че то допринася както за възникването на рака, така и за разпространението на болестта, след като вече човек се е разболял - като все пак е допринасящ фактор, а не непременно пряка причина.“
Някои проучвания, които са проследили големи групи от населението във времето, изглежда потвърждават това. Едно от тях е проведено сред 10 000 жени във Финландия и проследено в продължение на 15 години. То показва, че вероятността да развият рак на гърдата в рамките на пет години е по-голяма при тези, които са преживели тежка загуба. Излагането на стрес на работното място се свързва с по-голям риск от рак на простатата при мъжете под 65 години.
Това, което знаят учените е, че стресът предизвиква „каскада от ефекти върху организма“, особено ако е хроничен.
 „Стресът предизвиква отделянето на хормона кортизол. Той се свързва с рецепторите, които се намират на всяка клетка, и регулира различни други процеси, включително възпалението. Така стресът и кортизолът могат да потиснат имунната система“ допълва професор Флинт.
Учените се опитват да имитират ефекта на стреса върху клетките в лабораторни условия. Резултатите показват, че той уврежда ДНК-то и причинява промени в клетките, които, ако се възпроизведат, могат да се превърнат в рак.
„Но тъй като стресът е труден за моделиране, това може да не е добра индикация за това какво наистина се случва в човешкото тяло“, каза професор Тревор Греъм, учен към Института за изследване на рака в Лондон. Също така е вероятно повечето хора могат да възстановят тези увреждания по естествен път.  
Най-силните доказателства сочат, че стресът може да играе важна роля за разпространението на рака, след като той вече се е развил. „Ако сте подложени на стрес и това е понижило имунната ви система или хормоните, свързани със стреса действат върху самите ракови клетки, те могат да се скрият от имунната система и в зависимост от вида на рака да се разпространят в по-трудно лечими области като мозъка, белите дробове, костите и черния дроб“, каза професор Флинт.
„При рака на гърдата има доказателства, че тревожността и депресията увеличават риска от рецидив и смъртност. Все повече проучвания съобщават за това и ние не можем да го игнорираме“, каза професор Назанин Дерахшан от Университета в Рединг. 
Вероятно в бъдеще ще се появят още доказателства. „През следващите пет до десет години може да започнем да наблюдаваме появата на данни, подчертаващи връзката между стреса и рака“, каза онкологът професор Чарлз Суонтън
„Междувременно на хората, които вече са болни от рак, или на тези с генетична мутация, която увеличава риска, трябва да се помогне да се справят с нивата на стрес“, предлага професор Флинт. Това може да включва разговорни терапии, медикаменти, физически упражнения или просто грижа за себе си - всичко това ще бъде полезно, независимо дали човек е болен от рак или не.