Новата система позволява по-точно да се измери как климатичните промени и природни явления като избелването на коралите, циклоните и наводненията влияят върху рифовете.
Изследователите от Университета в Сидни са анализирали данни за периода от 1995 г. насам, като са се съсредоточили върху два основни показателя – кораловата покривка и количеството водорасли.
Голямата коралова покривка обикновено е признак за добро състояние на рифа и способността му да поддържа разнообразен морски живот. По-голямото количество водорасли, от друга страна, може да показва влошаване на състоянието на рифа.
Вместо да сравняват само абсолютната коралова покривка, която може да е различна при отделните рифове, учените са сравнили всеки риф със собственото му състояние в миналото.
„Риф с 30 процента коралова покривка може да се счита за здрав на едно място, но да показва значителен проблем на друго“, каза Кейт Уитън, докторант в Университета в Сидни и водеща авторка на изследването, публикувано в списание Marine Environmental Research.
Въз основа на данните изследователите са разделили рифовете на три категории – „здрави“, „справящи се“ и „борещи се“.
Според проучването рифовете обикновено преминават в категорията „справящи се“, когато кораловата им покривка спадне под около 65 процента от историческия максимум. При спад под 35 процента рифовете вече попадат в категорията „борещи се“. Те се характеризират с по-голямо количество водорасли и значителна загуба на корали.
Според Уитън новата система може да помогне на учените да откриват по-рано рифовете, които са изложени на риск, и да определят къде са необходими мерки за възстановяването им.
Изследователите са установили също, че по-сложните форми на коралите са по-уязвими при различни природни сътресения от по-простите и закръглени корали.
Загубата на тези по-сложни корали води до по-плоски рифове с по-малко места за укритие на рибите и по-слаба защита от силни вълни. Това може да затрудни оцеляването на морските организми и възстановяването на самите корали.
Учените смятат, че новата рамка може да бъде използвана като своеобразна „проверка на здравето“ на рифовете и да помогне за по-доброто проследяване на промените в Големия бариерен риф, допълва Синхуа.