Форумът, който се проведе в Сорбоната в Париж, събра изтъкнати специалисти в областта на медиевистиката. Сред българските участници бяха проф. Светлина Николова от Кирило-Методиевския научен център на БАН, проф. Анисава Милтенова от Института за литература, проф. Лора Тасева от Института за балканистика с Център по тракология, проф. Елисавета Мусакова от Института за изкуствознание и други.
Сред участниците са и представители на новото поколение изследователи като проф. Мария Китанова от Институт за български език и проф. Лучия Антонова-Василева от Институт за български език, проф. Румяна Дамянова от Института за литература, проф. Владимир Пенчев от Институт за етнология и фолклористика с музей.
От БАН подчертаха особеното значение на участието на младите учени, сред които са доц. Николета Пътова, доц. Екатерина Тодорова, гл. ас. Андриана Спасова от Института за литература, както и докторанти като Марта Рипаранте от Кирило-Методиевския научен център.
Докладът на Марта Рипаранте, озаглавен Digital methods in Slavic palaeography: Bulgarian scribal practices in the 14th century, представи нови казуси, свързани с книжовници от XIV век, както и приложението на дигитални инструменти като онлайн базата данни "Реперториум на южнославянските ръкописи и кописти (X–XIV в.)" и разработения отворен софтуер Cyrillic Palaeography Toolkit, насочен към палеографски анализ и цифрово представяне на ръкописното наследство, казаха още от БАН.
В рамките на тематичния блок, озаглавен "Нови предизвикателства на славянската палеография", беше представен и проектът на Кирило-Методиевския научен център при БАН "Развитие на кирилицата от IX до XIV век в южнославянските земи: изследване и цифрово представяне".
/ИПД