Учени от ИБЕ-БАН представиха малко известни факти за Априлското въстание на кръгла маса по повод 150-годишнината от избухването му

Учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (ИБЕ-БАН) представиха малко известни факти за Априлското въстание, дейността на Българското книжовно дружество и възгледите на възрожденските дейци за българския книжовен език по време на кръгла маса на тема: „Априлското въстание и Българското книжовно дружество“, организирана по повод 150-годишнината избухването на въстанието. Събитието е част от Международната годишна конференция по повод 84-тата годишнина от основаването на ИБЕ-БАН. Форумът се провежда днес и утре на ул. „Георги Раковски“ № 108 в София.
В дискусията взеха участие проф. д.ф.н. Николай Аретов, доц. д-р Радослав Спасов, проф. д-р Руска Станчева, доц. д-р Татяна Александрова, както и ученикът Виго Василев от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“.
Проф. д.ф.н. Николай Аретов постави акцент върху присъствието на Априлското въстание в българската литература и върху начина, по който обществото възприема събитията от 1876 година. „Ние сме свикнали да говорим патетично за въстанието и за литературните творби, в които то присъства“, каза той. По думите му често се надценява степента, в която българското общество е било информирано за случващото се по време на самото въстание.
„Склонни сме като учени да надценяваме какво са знаели хората и как са приемали въстанието. А то е дело на една група млади революционери, събрали се в Гюргево“, отбеляза Аретов. Той даде пример с кондиката на Силистренската епархия, водена от митрополит Васил Друмев, в която подробно били описвани различни обществени и църковни събития, но почти липсвали сведения за самото въстание. Литературоведът се спря и върху „Видрица“ на поп Минчо Кънчев, която определи като едно от най-ценните свидетелства за епохата.
„Поп Минчо казва, че е направил своята „Видрица“, за да събира всичко видяно и преживяно, така че хората след него да научат как са живели българите“, посочи проф. Аретов.
Доц. д-р Радослав Спасов от Софийския университет говори за подготовката на Априлското въстание и за утвърдените през годините исторически клишета около организацията му.
„В общественото съзнание, а понякога и сред историците, са наложени шаблони, които идват основно от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов“, каза доц. Спасов. Според него част от възприетите представи за революционните окръзи и йерархията между апостолите се нуждаят от преосмисляне на базата на по-късно открити документи. Доц. Спасов подчерта, че участниците в Гюргевския революционен комитет не са водили протоколи от заседанията си по съображения за сигурност, поради което голяма част от сведенията за организацията на въстанието идват от по-късни мемоарни източници. „Всичко, което знаем днес, е реконструирано впоследствие“, отбеляза историкът.
Спасов обърна внимание и на ролята на Стоян Заимов, когото определи като „действащо лице“ в подготовката на въстанието, за разлика от Захари Стоянов, който по това време не е присъствал на заседанията на апостолите.
Проф. д-р Руска Станчева посвети изложението си на Любен Каравелов и ролята му както в революционното движение, така и в изграждането на българския книжовен език. „Любен Каравелов може да бъде наречен и жрец, и воин“, каза проф. Станчева. По думите ѝ Каравелов е една от ключовите фигури в дебатите за модела на българския книжовен език през Възраждането.
„Неговото бойно поле е публицистиката“, отбеляза Станчева и припомни ролята на вестниците „Свобода“ и „Независимост“ в борбата както срещу Османската империя и гръцкото духовенство, така и срещу „българската пасивност“. Тя подчерта и значението на Каравелов за изграждането на революционната мрежа заедно с Васил Левски.
Доц. д-р Татяна Александрова представи дейността на дейците на Българското книжовно дружество след потушаването на Априлското въстание и международния отзвук от събитията. Тя разказа за ролята на Иван Евстратиев Гешов, който предоставял сведения „от първа ръка“ на кореспонденти на английски, американски и германски издания. Александрова коментира и дейността на Марин Дринов, първи председател на Българското книжовно дружество.
„Марин Дринов води изключително интензивна кореспонденция с европейски научни дружества и университетски среди, с което създава симпатия към българската кауза“, посочи доц. Александрова. По думите ѝ след потушаването на въстанието Дринов променя възгледите си за пътя към свободата.
Доц. Александрова цитира лекция на Марин Дринов в Харковския университет, в която той признава, че „кървавият път на революцията е по-пряк към освобождението на българския народ, отколкото дългата просветителска борба“.
Виго Василев от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ представи доклад за своя прадядо - революционера Димитър Попгеоргиев Беровски. Василев проследи участието на Беровски в Първата българска легия, църковната борба в Македония, основаването на революционното дружество „Българска зора“ в Солун и организацията на Разловското въстание през 1876 година.
„Димитър Беровски е запомнен и с това, че въвежда българските учебници в училищата в Берово и премахва сръбските“, посочи Василев. Ученикът отбеляза, че след Берлинския договор Беровски остава разочарован от съдбата на Македония и се включва активно в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание.
„Не е случайна връзката между изследванията за езика и възрожденските идеали. Още навремето словото и борбата за книжовния български език са били свързани с борбата за свободата и днес свободата на мисълта и на духа е свързана с творчеството, вдъхновението и творческите постижения“, каза по-рано днес директорът на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките проф. д-р Светла Коева, при откриването на Международната годишна конференция на Института.
Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН се провежда с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по договор № КП-06-МНФ/40 от 12 декември 2025 г.