Наследството на Джером Пауъл - как ще изглежда УФР при Кевин Уорш след осем години на пандемия, войни, инфлация и политически натиск

Осемте години на Джером Пауъл начело на Управлението за федерален на САЩ (УФР) преминаха през пандемия, рекордна инфлация, банкови сътресения и безпрецедентен политически натиск върху американската централна банка. Анализи на „Уолстрийт джърнъл“ и Ройтерс очертават мандат, който според част от икономистите може да остане в историята като един от най-турбулентните за УФР от създаването му досега.
Пауъл напуска поста си в момент, когато инфлацията в САЩ остава над целта от 2 процента, а независимостта на централната банка продължава да бъде обект на политически спорове. Според „Уолстрийт джърнъл“ президентът на УФР често е минавал покрай портрета на Артур Бърнс - ръководител на УФР от 70-те години, свързван с изпускането на инфлацията извън контрол и поддаването на политически натиск от Белия дом, с мисълта: „Няма да бъда като теб“.
По време на мандата си Пауъл първо ръководи безпрецедентната реакция на регулатора на пандемията от КОВИД-19. През март 2020 г., когато световните пазари се сринаха, а американският пазар на държавни облигации започна да блокира, централната банка свали лихвените проценти практически до нула и стартира мащабни програми за изкупуване на активи и извънредно кредитиране.
„Вероятно това е най-трудният момент да си централен банкер, откакто е създаден УФР“, казва пред „Уолстрийт джърнъл“ Далип Сингх, бивш ръководител на отдела за пазари в клона на УФР в Ню Йорк.
Управлението за федералния резерв започна да изкупува държавни и ипотечни облигации в невиждани мащаби, а за първи път в историята си предостави директна подкрепа за корпорации, общини и средни предприятия. Според анализатори само обявяването на част от програмите е било достатъчно, за да се стабилизират пазарите.
Впоследствие обаче именно агресивната подкрепа за икономиката и подценяването на инфлационния риск се превърнаха в една от най-сериозните критики към Пауъл и управляваната от него институция. През 2021 г. ръководството на централната банка продължи да настоява, че инфлацията е „временна“, свързана с възстановяването след пандемията и проблемите във веригите за доставки.
„Не направихме достатъчно по време на голямата финансова криза, затова тук прекалихме“, коментира пред изданието Патрик Харкър, бивш президент на УФР за Филаделфия.
След това централната банка беше принудена рязко да промени курса. След началото на войната в Украйна и новия ръст на цените през 2022 г. Пауъл започна най-агресивния цикъл на повишаване на лихвите от четири десетилетия насам. Само за две години основната лихва беше увеличена с темпове, невиждани от началото на 80-те години.
В реч на симпозиума в Джаксън Хоул през август 2022 г. Пауъл предупреди, че борбата с инфлацията ще донесе „болка“ за икономиката и домакинствата. Въпреки това той отказа да следва призивите за предизвикване на рецесия с цел овладяване на цените.
„Няма просто да повишим лихвите и да се опитаме да сринем икономиката, а после да почистваме“, заяви тогава Пауъл.
Според редица анализатори именно постигането на т.нар. „меко кацане“ - охлаждане на инфлацията без рецесия, може да остане като най-големия икономически успех на неговия мандат. До средата на 2024 г. инфлацията започна постепенно да се забавя, безработицата остана относително ниска, а икономиката избегна сериозен спад.
„Мисля, че това ще остане в историята като един от най-великите периоди в съвременната история на УФР“, казва Сингх пред „Уолстрийт джърнъл“.
Мандатът на Пауъл обаче беше белязан и от банкови сътресения. Рязкото покачване на лихвите предизвика натиск върху финансовите институции, натрупали големи обеми дългосрочни облигации при ниска доходност. През март 2023 г. фалитът на „Силикон Вели Банк“ (Silicon Valley Bank) се превърна в най-големия банков срив в САЩ след кризата от 2008 г.
„Стотици хиляди страници регулации, армия от регулатори, а те не успяха да видят обикновения лихвен риск“, коментира икономистът Джон Кокран от института „Хувър“.
Освен икономическите предизвикателства Пауъл трябваше да се справя и с нарастващ политически натиск, особено по време на втория мандат на президента Доналд Тръмп. Тръмп систематично атакува УФР и лично Пауъл заради отказа на централната банка да намали по-бързо лихвите на фона на инфлационния натиск.
Ройтерс отбелязва, че една от най-силните страни на Пауъл се е оказала именно способността му да изгражда отношения с Конгреса и да защитава институционалната независимост на централната банка. За разлика от свои предшественици с академичен профил като Бен Бернанке и Джанет Йелън, Пауъл - юрист и бивш инвестиционен банкер, активно е работил с представители и на двете основни партии в Конгреса.
„Това беше систематично“, казва пред Ройтерс икономистът Томас Дрексел от Университета на Мериленд. Според него Пауъл целенасочено е изграждал политическа подкрепа за независимостта на УФР.
Ройтерс отбелязва, че именно тези отношения са се оказали ключови през последните месеци, когато част от сенаторите публично подкрепиха Пауъл в спора му с администрацията на Тръмп около разследване, свързано с разходите за ремонта на сградата на регулатора.
Според президента на Европейската централна банка Кристин Лагард именно личният характер на Пауъл е бил решаващ в тези моменти. „Джей притежава този вид вътрешна сила и принципно виждане за това какво е неговият дълг“, казва тя пред „Уолстрийт джърнъл“. „Това е дълбоко в него.“
Уорш поема поста с амбиция за реформи, но бързата промяна изглежда трудна
Кевин Уорш се завръща в Управлението за федерален резерв на САЩ като негов президент 15 години след като напусна централната банка в знак на несъгласие с мащабната програма за изкупуване на облигации, която оттогава натовари институцията с портфейл от 6,7 трилиона долара, пише Ройтерс.
Американският Сенат утвърди Уорш за четиригодишен мандат като президент на УФР в сряда, като гласуването до голяма степен следваше партийните линии. Официалната церемония по встъпване в длъжност се очаква през следващите дни.
Уорш поема централната банка с обширна програма за реформи, която обхваща начина, по който УФР следи инфлацията, готовността му да подкрепя финансовите пазари в моменти на стрес, комуникационната стратегия на институцията и размера на баланса ѝ.
Възможните промени могат да включват не само технически корекции в икономическите анализи, но и по-деликатни промени в начина, по който УФР общува с финансовите пазари и обществеността. Това са теми, които и преди са били обсъждани, но традиционно се смятат за трудни за бърза промяна.
Новият президент ще наследи институция, която през последните години бе поставена под силен политически натиск. Президентът Доналд Тръмп многократно влезе в конфликт с досегашния ръководител Джером Пауъл, настоявайки за по-ниски лихвени проценти.
Натискът върху УФР се разшири и чрез опита на администрацията да уволни управителката Лиса Кук, както и чрез наказателно разследване срещу Пауъл от министерството на правосъдието – действия, които според критици представляват по-широка атака срещу независимостта на централната банка. Делото по случая „Кук“ все още е пред Върховния съд, а разследването срещу Пауъл вече бе прекратено.
Осемгодишният мандат на Пауъл като президент на УФР приключва днес, но той реши да запази мястото си в Управителния съвет на централната банка, докато правните казуси около институцията бъдат окончателно изчистени. Според Ройтерс това се разглежда и като опит за защита на регулатора от нови правни атаки от страна на администрацията.
Уорш, 56-годишен адвокат и финансист, би могъл сравнително бързо да промени тона на УФР и по свое усмотрение да ограничи някои елементи от публичната комуникация, включително пресконференциите. Това би означавало частично връщане към по-сдържан и по-малко прозрачен модел на централно банкиране отпреди финансовата криза от 2007-2009 година.
След финансовата криза УФР и други големи централни банки постепенно възприеха по-активна комуникация с пазарите и обществото, включително чрез т.нар. насоки за бъдещата политика.
„Той не иска да разстройва пазарите. Има толкова много неща, които иска да направи, и просто ще отнеме време да ги осъществи“, коментира Рандал Крознер, професор по икономика в Чикагския университет и бивш гуверньор в УФР, работил заедно с Уорш в периода 2006-2009 година.
„Не става въпрос просто за „да им отрежем главите“ или за това, че утре изведнъж балансът ще бъде 4 трилиона долара“, добави той.
Непосредственото предизвикателство пред Уорш ще бъде същото, пред което бе изправен и Пауъл – сблъсъкът между натиска на Тръмп за по-ниски лихвени проценти и икономическите данни, които оставят малко пространство за подобен ход.
Безработицата в САЩ остава сравнително ниска - 4,3 процента, докато инфлацията продължава да бъде значително над целта на УФР от 2 процента и вероятно ще се повиши допълнително заради по-скъпата енергия и ефектите от митата.
Когато Уорш председателства първото заседание по паричната политика през юни, дори предотвратяването на по-ясен сигнал за възможно повишение на лихвите може да се окаже успех. На заседанието на 28-29 април трима представители на УФР са изразили несъгласие в подкрепа на формулировка, която да допуска нужда от ново повишение на лихвите.
През последната година Уорш изтъкна няколко аргумента защо лихвените проценти все пак биха могли да се понижат въпреки текущите данни. Сред тях са очаквано повишение на производителността заради изкуствения интелект, възможността по-малкият баланс на централната банка да позволи по-ниски краткосрочни лихви, както и тезата, че алтернативни измерители на инфлацията показват по-слаб ценови натиск.
Ройтерс отбелязва, че дори тези аргументи да имат икономическа логика, ще бъде необходимо време, за да бъдат подкрепени с убедителни анализи и да спечелят подкрепа сред останалите членове на Федералния комитет за отворените пазари.
Бивши служители на УФР очакват първите стъпки на Уорш да бъдат вътрешни прегледи и последващи дебати в комитета. Потенциалните промени могат да засегнат правилата за банковите резерви, което би било възможен път към по-малък баланс, както и включването на различни инфлационни показатели в дискусиите за паричната политика.
Уорш е давал сигнали, че би искал да промени и някои от утвърдените комуникационни инструменти на УФР, включително тримесечния „Обобщен доклад за икономическите прогнози“ (SEP), който съдържа т.нар. „dot plot“ – графиката с прогнозите на членовете на централната банка за лихвените проценти.
Недоволство от някои аспекти на този инструмент съществува отдавна, което го прави възможна област за по-бърза реформа. Въпреки това както докладът, така и пресконференциите след заседанията са се превърнали в важни инструменти за формиране на обществените и пазарните очаквания.
В проучване на института „Брукингс“ (Brookings) сред академични и частни експерти почти всички от 29-те респонденти са оценили пресконференциите след заседанията като „полезни или изключително полезни“, а малко над половината са дали същата оценка за доклада и графиките „dot plot“.
„Пресконференциите са международен стандарт за обясняване на решенията по паричната политика и икономическите перспективи“, заяви бившият президент на клона на УФР за Сейнт Луис Джеймс Булард, сега декан на бизнес училището „Мич Даниълс“ (Mitch ​Daniels School of Business) към университета „Пърдю“. „Мисля, че ще бъде трудно да се промени това“, добави той.
По други въпроси предложенията на Уорш вече срещат контрааргументи. Идеи за намаляване на баланса на УФР циркулират отдавна, но има скептицизъм за тезата, че свиването на портфейла от облигации само по себе си би позволило понижаване на лихвите.
Коментарите на Уорш за потенциалния ефект от изкуствения интелект върху производителността също се приемат като логични на теория, но остават въпроси за времевия хоризонт и последиците за инфлацията.
Президентът на УФР за Чикаго Остан Гулсби изложи алтернативен сценарий, при който очакванията за рязко повишаване на производителността заради изкуствения интелект могат да стимулират разходите още сега, като повишат инфлацията и принудят УФР да увеличи лихвите.
„Може би е прав по отношение на въздействието върху търсенето в сравнение с въздействието върху предлагането“, каза Гулсби пред репортери след свое участие в конференция в Лос Анджелис. „Мисля, че си заслужава да се обмисли. Надявам се дебатът да се основава на сериозни икономически проучвания“, добави той.