Учените се надяват, че откритията ще помогнат за разработването на по-целенасочени терапевтични програми, слагайки край на универсалния подход, който често се прилага към това състояние.
„Десетилетия наред наблюдаваме огромна вариативност в проявленията на аутизма, но досега ни липсваха преки доказателства, че тези разлики отразяват специфични биологични механизми в основата му“, казва неврологът Алесандро Гоци от Италианския технологичен институт.
„Методът ни даде възможност да изолираме конкретни генетични и имунни фактори, които след това съпоставихме с резултатите от сканирането на човешкия мозък. Така доказахме, че различните модели на свързаност съответстват на различни биологични процеси“, добави ученият.
За да открият разлики в мозъчната свързаност, изследователите са анализирали сканирания на мозъка от 1036 невротипични лица, 940 деца и младежи с аутизъм, както и от мишки с 20 различни модела на сходни с аутизма промени в главния мозък.
Според изследователите са се очертали две групи със сходни модели. Първият подтип обхваща случаите на хипосвързаност, дефинирани с отслабени връзки в главния мозък. Тук активността е обвързана с гени, участващи в изграждането на синаптичните съединения, които позволяват на клетките да „общуват" помежду си.
При втория подтип се наблюдава хиперсвързаност, изразяваща се в повишена активност на невронните мрежи. Тази патология е обвързана с имунната система, като пациентите в тази група често показват малко по-тежки форми на състоянието.
„Опитите с мишки ни дадоха универсалния ключ за разчитане на биологичните процеси“, казва неврологът Адриана Ди Мартино от американския Институт за детско съзнание. „Чрез тях видяхме кои генетични пътища задвижват промените в мозъка, а след това потърсихме същите тези модели и при хората“, допълва тя.
Предстои още много работа, но ако подтиповете на хипо- и хиперсвързаност бъдат официално потвърдени, това ще позволи разработването на специфични терапии, съобразени с конкретните биологични характеристики на всеки пациент.
За разлика от сегашното изследване на мозъка, проучване от 2025 г. идентифицира четири вида аутизъм сред 5000 деца, но на базата на над 230 различни поведенчески черти.
Други научни трудове проследяват как проявите на аутизъм се променят според възрастта – в ранното и късното детство, юношеството или младостта. Всички тези данни имат една обща цел: по-точното диагностициране и разбиране на този синдром.