Древно селище е успяло да се приспособи към сушата и покачващото се морско равнище, установи международен екип от учени, цитирани от електронното издание Юрикалърт.
По време на неолита, около 6200 г. пр. н. е., климатът се променя. Температурите се понижават, морското равнище се покачва и южната част на Леванта, включваща днешен Израел, Палестинските територии, Йордания, Ливан, Южна Сирия и Синайската пустиня, навлиза в период на суша.
Археолозите смятат, че тази рязка промяна в климата може да е довела до изоставяне на крайбрежните селища в този район. В проучването, публикувано в изданието Antiquity, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего, както и от университета Бар-Илан, Израел, и Университета на Хайфа, Израел, представиха нови доказателства, според които поне едно населено място, смятано за изоставено, не само е останало обитаемо, но и е процъфтявало през този период.
"Това изследване помогна да се запълни празнина в разбирането ни за ранното заселване на източното средиземноморско крайбрежие", казва Томас Леви от Калифорнийския университет в Сан Диего и съавтор на статията.
Селището Хабоним Норт е открито край израелския бряг в подножието на Кармел в средата на 2010 г. и по-късно е проучено от екип, ръководен от Ехуд Аркин Шалев от университета в Хайфа. Разкопките, координирани между партньорите от Калифорнийския университет в Сан Диего и Университета в Хайфа, са първите на обекта, който е под вода.
Международният екип открива керамични отломки, каменни инструменти, включително церемониални оръжия и тежести за рибарски мрежи, животински и растителни останки, както и архитектурни артефакти.
Специалистите използват радиовъглеродно датиране при изследванията си. "Бях изненадан от богатството на находките - от керамика до органични останки", казва Асаф Ясур-Ландау, старши автор на статията.
Според учените откриването на трайна и развиваща се социална дейност в селището през този период на климатична нестабилност показва степен на устойчивост на ранните неолитни общества. Много от дейностите там, включително създаването на културно различна керамика и търговията, са формирали основата на по-късните градски общества, смятат специалистите.